Гибралтар – неочаквано добра дестинация

Когато разбрах, че ще ходя в Гибралтар не бях много ентусиазирана, а трябваше. Оказа се доста предпочитана туристическа дестинация, но не само заради безмитните магазини с алкохол, цигари и парфюми, които са малко по-скъпи от безмитната зона на летището.

За любителите на бира – радост за очите:

Туристите се изсипва от автобусите, корабите и самолетите го правят в работно време, между 9 и 17ч, уплътняващи главните улици на така празният, иначе Гибралтар. Тъкмо да не пречат на местните, (които са около 30 000 души), докато развиват финансовия център на града. Част от него прилича на филмов декор и се използва за такъв.

Гибралтар дълго време (от 711 г.) е във владение на маврите. През 1602 г. преминава към Испания, но през 1704 г. е завоюван от британски войски. Наричан е още Херкулесови стълбове, защото според гръцките митове острите скали по двата бряга на протока били издигнати от Херакъл.

На 10 септември 1967 г. на референдум жителите на Гибралтар гласуват той да остане във владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания: в продължение на 16 години тя държи границата с Гибралтар затворена. Дори и след нейното отваряне през февруари 1985 г. проверката на испанския ГКПП отнема няколко часа в сравнение с преминаването за няколко минути на британския пункт.

Та както споменах, Гибралтар е задморска територия на Великобритания, (с което много се гордеят) разположена на голяма скала, която владее протока между Атлантическия Океан и Средиземно море. Географското му положение го прави много важен стратегически пункт, контролиращ изхода на Средиземно море и подходите към него от Атлантическия океан. Заради тази уникална позиция, са се водили и много битки за установяване на контрол над тази територия. През 1713 година е провъзгласено от Англия за нейно владение и днес, то е важно международно пристанище, военноморска база и въздушно укрепление.

Гледката от Скалата е уникална!

Телефонните кабини са познати…

На откритото пристанище, всекидневно спират около 200 кораба. През 1985 година е откривта сухопътната граница с Испания. На скалата е разположен единствения град Гибралтар, който е финансов и туристически център. В града съжителстват мирно представители на много националности: испанци, британци, португалци, малтийци, италианци, мароканци, араби, евреи и др. Те говорят свой собствен език, който непринудено наричат гибралтарски (английско – испански). Местните всъщност смесват в речта си испанските и английските думи и това до известна степен напомня есперанто.

Тесните къси улици, отвсякъде водят до Скалата, което ми действа успокояващо, че няма как да се изгубиш:

Британското знаме е навсякъде.

Гибралтар е единственото място в Европа, където могат да бъдат открити дивите маймуни маготи (берберски макак). Те живеят само на скалата и въпреки, че има специално назначен човек да се грижи за менюто им, с нетърпение очакват туристи или местни да споделят храната си.

А тази маймуна обяснява, че кралицата Елизабет II е идвала на посещение!

По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралицата на Великобритания Елизабет II, която се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Франсис Ричардс. Главен министър Фабиан Пикардо.

Колонията е силно зависима от испанската работна ръка. Хиляди испанци, които работят тук, всеки ден пеша или с автомобили пресичат границата. Проблеми се правят често на излизане от Скалата, поради непримиреността на испанците за непритежанието на Гибралтар. Претекстът е лимит в изнасянето на цигари. Опашките са дълги, бавно се минава, а за да си предвидиш времето, често се проверява трафика в Google от вкъщи преди излизане. Доста по-търпеливи са от нас, може би поради социалните контакти, които стават там.

Ботаническата градина е доста екзотично местенце. Чудесна е за сватба!

Т.нар. Европейска точка е най-южната част на Гибралтар. На нея са построени фар и катедрала, а от 1997 г. тя в доста либерален дух приюти и най-голямата джамия в немюсюлманска страна, дар от Саудитска Арабия. Това е първият видим знак за човешко присъствие, който се вижда отдалеч. През Втората световна война, тунели в скалата са спасили доста животи.

Като се има предвид, че Гибралтар е смесица от раси, етноси и култури, не е изненада, че месната кухня е толкова разнообразна. В тази мулти-културна среда са намерили отражения традиционни ястия от националните кухни на Мароко, Израел, Франция, Италия и Испания. Разбира се, има и традиционни британски ястия като рибата и чипса. Казват, че морските дарове тук са най-добрите в света. Любимата ми храна беше тайландско, редувано от индийско, а тук виждаме и двете едновременно.

Не се лиших и от морските деликатеси.

Освен маймуните, атракция са и яхтите паркирани на 2-те пристанища.

Милионери и милиардери, руски олигарси, държат скромните си лодки за селфита.

Ммм да тук, залезът беше красив и скъп – точно 150 000 евро.

Летището в Гибралтар е едно от най-опасните в света поради късата дължина на пистата и спиране на движението на превозните средства и пешеходци. Позволено е да са каца на него 3 пъти на ден и само от Англия.

Има 2 плажа, който не бяха впечатляващи и успях да ида до единият от тях.

Но ако искате красиви плажове, то отивате в Испания. Близо до Гибралтар се намира испанското крайбрежие наречено Costa del Sol…..Tarifa e най-южната точка на EЕвропа и там се намира границата между Средиземно море и Атлантическия океан.

Мястото, където се разделят Средиземно море и Атлантическия океан.

Тук плажът вече е красив…

Условията в градчето са подходящи за windsurf и се организират състезания от цял свят.

Puerto Banús е екзотично градче около доста луксозно пристанище, което е открито през май 1970 г. от предприемача Хосе Банус. Гръдът се намира само на 5 км на изток от Marbella и се превърна в един от най-известните пристанища в Европа с множество супер яхти и звезди, посещаващи района. Puerto Banús е синоним на богатство, екстравагантни партита, висша мода и блясък. Съмнявам се, че самият Хосе e предвиждал, че ще се превърне в прекрасното пристанище, който е днес.

Пристанището е изключително живописно, заобиколено от невероятно бели сгради. Гъмжи от яхти за няколко милиона лири, крайцери, скоростни лодки и ферарита. Естествено на крайбрежната са позиционирани най-добрите дизайнерски магазини на имена като Armani, Versace, Ralph Lauren и Gucci. Не съществува друго място в Европа, където има такава колекция от дизайнерски имена, в такава непосредствена близост! Районът също има страхотни открити ресторанти и барове и най-добрият нощен живот на ивицата Costa del Sol, там се намират известните клубове Tibu, Pangea и Aqwamist. Спокойно можеш да се изживееш, като филмова звезда!

Препоръчвам любимата paella:

Оказа се, че Африка е доста близо оттук и благодарение на ферибот и около 100 евро се озовеш направо в Танжер. Надявам се за там да имам време следващия път и да докладвам специално за вас, моите впечатления!

Автор: Антонина Тодорова