Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria ще бъде на пазара утре, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg ден по-рано – водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg
Представяме ви едно пътуване във времето: нашата сътрудничка Беренис Шнайдер отиде до чешкия град Марианске Лазне, за да се срещне с един състезателен автомобил от далечната 1923 година.
Студено е. Студено и мокро. Винаги ми се е струвало, че хората, които твърдят колко прекрасен сезон е златната есен, или не са съвсем с всичкия си, или поради някакви необясними за мен причини въобще не се влияят от времето навън. Докато вървя по улицата с тези мисли в главата, успявам да наджапам в поредната локва с чисто новите си модни обувки. Страхотен сезон, няма що…
Часът е 9:15. Марианске Лазне, Чехия, месец ноември. Основната част от местното население вече е будно. Експертът в областта на класическите автомобили Олег Дохалски, когото всички наричат „Олда” Дохалски, ме очаква в двора на хотела и тъкмо е запалил двигателя на Laurin & Klement 300. Сега и последните спящи с положителност са се събудили, тъй като чудовищния рев на четирицилиндровия мотор с 50 конски сили очевидно е амбициран да изпотроши стъклата на хотелската сграда. По балконите на околните сгради се появяват хора по халати, започват да щракат камери на мобилни телефони. Служители, излезли да изпушат по цигара, се доближават с нескрито любопитство. Интересът е лесно обясним, защото невъобразимият шум идва от класически състезателен автомобил, около който се суетят двама души, облечени в духа на епохата на въпросната ретро машина – моя милост и господин Дохалски.
Качването в този автомобил е предизвикателство, сравнимо с упражнения по йога за напреднали
Напълно в духа на времето, аз няма да управлявам автомобила лично: в онези години тази задача се пада на мъжете. Олда с поразителна ловкост започва да маневрира, за да може след малко да потеглим с Laurin & Klement от 1923 година. Докато това се случи обаче, минава време. И няма как иначе – обяснява господин Дохалски – управлението е лишено от всякаква форма на допълнителен усилвател и воланът е ужасно тежък. Радиусът на завиване от своя страна напомня повече на петролен танкер, отколкото на лек автомобил. Скоро двуместният автомобил заема стартова позиция, а аз започвам нелекото упражнение по качването в него. „Внимателно!“, предупреждава ме своевременно Олда. Или по-точно той ми изкрещява тези думи с цяло гърло, за да имам дори минимален шанс да го чуя на фона на грохота на работещия на празен ход двигател. „Внимавайте с ауспуховите тръби!”. След само пет минути работа на двигателя те вече са толкова нагорещени, че се налага внимателно да придържам долната част от облеклото си, за да не се получи така, че нещо да избухне в пламъци при допира с нажежения метал. Честно казано започва да ме е страх. За моя радост Олда галантно ми помага от своето място зад волана. Най-после успешно и, по-важното, без поражения, успявам да се добера до кабината и с облекчение се отпускам на седалката. Всъщност покритата с кожа пейка по-скоро наподобява нещо, което човек очаква да намери в някоя карета с конски впряг. За простор в кабината също е трудно да се говори. Водачът и спътника му определено би било добре да се харесват един друг, тъй като иначе пътуването би се превърнало в мъчение. Иначе мястото на водача е почти комфортно. Неравностите, с които листовите ресори на окачването не успяват да се справят, биват поети от дебелата тапицерия.
През 20-те години чешкият производител на мотори и автомобили Laurin & Klement създава общо 80 екземпляра от серията 300. Повечето от тях са правени по специална поръчка. Колко са оцелели до днес, не е известно. Този екземпляр идва от музея на Skoda и първоначално има каросерия тип Landaulet, а двуместното купе идва чак през шейсетте години като реплика на състезателния автомобил на граф Александр Коловрат, един от най-известните чешки пилоти за своята епоха.
През 1925 година компанията Skoda купува предприятието, а Laurin & Klement става част от историята на Skoda. През 70-те години фирмата купува този екземпляр от серията 300 и го рестраврира за нуждите на своя музей. Сега Олда, който работи като технически експерт в музея на Skoda в Млада Болеслав, често използва класическия екземпляр за участие в различни мероприятия.
По пътя към Марианске Лазне започва да вали. От всяка от гумите започват да струят малки фонтани. За мое облекчение краката ми все още са сухи. И топли. Колко бързо се движим всъщност? Решавам да погледна скоростомера. И откривам малката подробност, че такъв няма… Сигурна съм единствено, че се движим на трета предавка. „4,8-литровият двигател е доста еластичен.” обяснява ми Олда. „И развива до 100 км/ч. Само че при такава скорост шумът става непоносим.” След тези думи Олда с добре отработено движение превключва на четвърта предавка.
Дори кучетата край пътя изглеждат въодушевени от 90-годишния състезател
Завиваме и се срещаме с едно такси. Неговият шофьор е спрял в средата на кръстовището, подал е главата си през прозореца и проследява с поглед Laurin & Klement. Обръщам се и виждам, че е засмян като малко дете. От тротоара ни наблюдава симпатичен дакел, който видимо изглежда впечатлен от появата ни. Явно дори и кучетата не са безучастни към този автомобил. Вече сме в Марианске Лазне, недалеч от Карлови Вари. Още от 17 век мястото е прочуто с лечебните си води. Водата от общо шест извора помага за различни оплаквания и заболявания. Дори самият Гьоте е обичал да почива тук, а Вагнер е написал на това място две от най-значимите си произведения.
Движим се по заобиколени от живописни гори пътчета около града. Едва сега Олда преминава отново на по-ниска предавка. Той използва ефекта на моторната спирачка, тъй като действието на барабанните спирачки е толкова слабо, че още през онези години инженерите на компанията са се принудили да прибавят допълнителна карданна спирачка. Както ми обяснява моят водач, тя е нещо като „аварийна спирачка за наклони“, която действа директно на карданния вал. Докато правим последни снимки, сивото було от облаци над нас най-после се разкъсва и слънцето успява да пробие. Лявата ми ръка вече е оцапана със сажди и мирише на масло и изгорен бензин. Явно твърде често съм я държала близо до ауспуха… Оглушителният шум на мотора продължава да кънти в ушите ми имам сериозни опасения, че проблемите със слуха ще ме съпътстват още дълго. Пъстрите багри на есенните листа изглеждат почти нереално красиви в съчетание с блясъка, който слънчевите лъчи хвърлят върху дъждовните капки. Всъщност златната есен наистина може да бъде великолепна. Само че все още е малко студено.
Текст: Беренис Анук Шнайдер
Снимки: Дино Айзеле
В актуалния брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще намерите също: