София се зареди с Ману Чао
Китарата на Ману Чао не познава монотонни тонове и отново зареди българската публика с непоправима енергия, бликаща от сцената.
Френският певец с испански корени и тримата му приятели показаха бунтарския си нрав и свободен дух в зала „Фестивална“. Истински, неподправени с фалш и суета, които ни заобикалят отвсякъде, музикантите ни откраднаха за два часа в един нов, по-различен свят. В него липсваха грозното лицемерие, фалшивите усмивки и предателството… останаха само истинските хора, емоциите и чувствата. И най-вече чувството, че живеем един живот и трябва да му се отдадем изцяло – такива каквито сме. Без преструвки и излишни думи, просто да бъдем себе си. Точно такъв, какъвто е Ману Чао – бунтар, скитник, обикалящ света само с китара и джапанки, така както беше облечен и когато пристигна за втори път на летище София.
С музиката си той напомни още нещо, че не трябва и не бива да забравяме хората около нас, както тези, които обичаме, така и онези, които не познаваме. И у нас той остана верен на социалната си ангажираност и изпълни безспорните си хитове, зачеркващи темата за емигрантите, бедността и богатството, любовта и омразата. И сякаш изморените от политическите и социални бедствия у нас българи имаха нужда точно от това – Proxima estacion: Еsperansa“ или “ Последна спирка „Надежда“, което е името на един от албумите на Чао, носещ името на станция от метрото в Мадрид.
Огромно впечатление направи това, че в залата имаше хора от всякакви възрасти и националности. Деца, младежи и възрастни хора, българи, гърци, испанци, жадуващи за глътка свобода и бягство от реалността. И накрая те избягаха, но ги последва самия Чао, който не спираше да се отблагодарява на публиката с думите „Мерси София“. Той също усети свободата във вените си и дори няколко пъти приближаваше микрофона до гърдите си, за да се чуят ударите на сърцето му. Те бяха учестени, луди и изпълнени със страст и желание да продължава да прави тази музика, желание и надежда, които се четяха и в лицата на многобройната публика.
