Когато се заличават хора

Ще има ли етническа чистка в Крим? Какво предстои в Украйна? Тези въпроси могат да получат ако не отговор, то поне тревожен коментар от историята. В която примерите за депортации и чистки оставят дълбока следа, пише Дойче веле.

Над 45 милиона души по света търсят убежище, като тенденцията е възходяща, твърдят от ООН. Във века на гоненията, както нарича миналото столетие полският историк Ян Пискорски в книгата си „Прокудените“, 80 милиона души стават жертва на изселвания и гонения. Погледът назад към тъмните страници на европейското минало разкрива погроми и кланета, лагери на смъртта, изселвания, етнически чистки.

Наред с гоненията, етническите прочиствания често се използват за „окончателното решаване“ на различни проблеми през последните две столетия, пише в своя труд „Етнически чистки в модерната епоха“ историкът Михаел Шварц. Още през ХIХ-ти век в Европа се надига вълна от нетърпимост към другия и към съседа, породена от идеята за религиозна и етническа хомогенност. Националната държава и идеологията, която лежи в устоите ѝ, затвърждават през ХХ-ти век стремежите към национално хомогенизиране. От него пък следват етнически чистки за ограничаването или пълното заличаване на малцинства.

Има човек – има проблем, няма човек…

„Те са натъпкани в товарни вагони и трюмове, където ги дебне неуморният им спътник – смъртта, която първо прибира най-слабите, децата и старците“. Така Пискорски описва съдбата на „прегазените от историята, които умират нечути в крайпътните канавки, препълнените вагони и затворническите лагери“.

Но не само в Европа десетки хиляди невинни хора загиват от насилствена смърт, припомня Шварц. От колониалните геноциди и депортации в началото на ХХ-ти век през религиозните кланета в Индия през 1947 до днешните конфликти в Близкия изток – на този фон авторът се пита дали зад тези масови убийства не съществува някакъв зловещ механизъм, дали няма закономерност зад геноцида и чистките?

Отговор дава социологът Зигмунт Бауман, според когото масовото унищожение на хора в модерната епоха е следствие от „упражнения по социални технологии“. Бауман не вярва, че единствено неконтрилируемият изблик на емоции е причинил толкова много смърт. Но тогава кои са „технолозите“ на този процес?

Тъмната страна на демокрацията

Етническите чистки невинаги са инструмент единствено в ръцете на диктатори и тоталитарни режими – за част от тях е виновна принципно авторитетната Лозанска конференция от 1922-1923. Нейната цел е намирането на изход от кризата между Гърция и Турция и решаването на проблема с гръцкото малцинство в Турция и с турското в Гърция. Така се ражда Лозанският договор, плод на съвместната работа на две демократични държави – Франция и Англия. Той възпроизвежда изключително опасния модел на етнически хомогенната държава и на практика легитимира „етническото инженерство“.

Плановете на хартия обаче не се съобразяват с реалността. Размяната на население е съпроводена от гонения, бягства и смърт, които засягат и българите, останали в пределите на Беломорска Тракия след Първата световна война. На тези територии гръцките власти заселват прогонени гърци от Мала Азия. Въпреки горчивия опит с Лозанския договор, отбелязва Шварц, след края на Втората световна война Чърчил и Рузвелт ще изготвят своите преговорни позиции, опирайки се именно на него.

Войни и терор

Но Лозанският договор просто продължава драматичните исторически грешки от трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, която пък, по думите на Шварц, връща колониалното насилие „у дома“. Милиони хора са прогонени, депортирани или принудително евакуирани в периода между трите военни конфликта.

Споменът и разрухата от Голямата война обаче скоро ще бъдат заместени от нови, неизмерими катастрофи. През 30-те и 40-те Сталин потапя целия Съветски съюз в кървав терор. Той вкарва в лагери, репресира и избива стотици хиляди офицери, хора на изкуството и обикновени граждани. Почти паралелно в националсоциалистическа Германия започват преследванията и терорът срещу евреите, които малко по-късно сублимират в безпрецедентното масово унищожение на тези хора. Логично след края на Втората световна война започват пък гонения срещу германците в Източна Европа.

Според Михаел Шварц в същността си етническите конфликти не произтичат единствено от циничната максима „разделяй и владей“, нито пък са свързани само с представите за нация и раса – в много голяма степен важна роля играят собствеността и преразпределянето на социални позиции и блага, понеже след всяка чистка лъвският пай отива в нечии други ръце. Авторът стига до извод, който звучи актуално и тревожно особено днес: зад всички етнически чистки през последните два века стоят политици, управленци, военни и дори учени, които имат власт и контролират общественото мнение. Кървавите решения, които те взимат, винаги са имали по-хуманна алтернатива. Въпреки това обаче тези хора са прокарвали опасните си идеи с непоклатимата твърдост и с вярата, че злото, причинено днес, ще роди по-добър свят утре. Това обаче никога не се случва.