Клер Бърн / ДПА
Резултатите от първия тур на френските местни избори потвърдиха утвърждаването на мястото на крайнодесния Национален фронт в политическия пейзаж. След десетилетно отсъствие от местната политика партията триумфално се завърна във френските градове и села, излизайки начело на вота в 18 общини.
Най-впечатляващият пробив на партията беше в Авиньон, градът на папите през 14 век и домакин на един от най-големите театрални фестивали в Европа. Кандидатът на Националния фронт там Филип Лотио се размина със съвсем малко с мнозинството, необходимо да стане кмет още на първия тур, но малката му преднина пред съперника му от управляващата Социалистическа партия притесни артистичната общност. Директорът на фестивала в Авиньон Оливие Пи каза, че фестивалът няма да има избор, освен да напусне града, ако Лотио спечели в неделя на балотаж. „Не се виждам да работя в кметство на Националния фронт“, заяви Пи. Заплахата му беше широко възприета като неизпълнима не на последно място, защото фестивалът дължи част на престижа си на това, че част от основните му събития се провеждат в папския дворец. Но това изказване хвърли светлина върху притесненията, свързани с това антиимигрантският и антиевропейски Национален фронт да поеме управлението, независимо от напредъка на Марин льо Пен да освободи партията от демонизирания й образ.
Тези страхове идват от средата на 90-те години, когато Националният фронт, тогава воден от бащата на Льо Пен, бившият парашутист Жан-Мари, отбеляза пробив в местната политика. Партията спечели кметските места в четири града, но хардлайнерският подход на нейните кметове, особено в градовете Витрол и Тулон, не беше добре приет от избирателите, които в крайна сметка ги изгониха. Във Витрол библиотекарите, които не бяха съгласни с възгледите на кметицата за това кои са допустимите материали за четене, бяха уволнени. В Тулон кметството премахна субсидиите за сдруженията, които работеха с хора от имигрантски произход. Всичките четири града отдадоха в бюджетите си приоритет на фолклора пред съвременната култура.
Този път на кандидатите на Националния фронт е разпоредено да избягват идеологията. „Те залагат на строежа на пътища, на дребната търговия и местната заетост, за да не плашат хората“, каза пред вестник „Монд“ изследователят Силвен Крепон, който е специалист по Националния фронт.
Слушател, включил се вчера с телефонно обаждане в една радиопрограма, запита Льо Пен дали Националният фронт ще забрани на общинските библиотеки да заемат книги, чието съдържание смята за подривно. „Не, три пъти не, десет пъти не! Библиотеките в нашите градове няма да крият книги. Те дори може да установят, че каталозите им се разширяват“, увери тя.
Друг слушател се зачуди дали един кмет на Националния фронт би се съгласил да сключва бракове между лица от един и същи пол съгласно новия закон да еднополовите бракове, на който Националният фронт и други опозиционни партии енергично се противопоставиха. Льо Пен отново се постара да разсее страховете на избирателите. Кметовете от Националния фронт, каза тя, няма да откажат да изпълнят своя „дълг към Републиката“.
Топ-кандидатите на партията също са възприели умерен тон. „Не, няма да искаме визи за влизане в града, нито да слагаме бодлива тел!“, декларира Стив Бриоа, сдържаният търговец от някогашния миньорски град Енен-Бомон, който миналата седмица стана първият от новата вълна кметове на Националния фронт. В Авиньон Лотио каза, че е „огорчен“ от предположението, че би опитал да наложи партийния отпечатък върху театралния фестивал. Подобни практики, твърди той, „принадлежат на миналото“.
„Това, което характеризира Националния фронт под водачеството на Марин льо Пен, е институционализацията. Партията все повече печели доверие, увеличава легитимността си и се отклонява от крайнодесния имидж в очите на гласоподавателите“, коментира Жил Ивалди, политолог в университета в Ница.
Ивалди прогнозира, че Националният фронт би могъл да спечели още шест града в неделя, при което ще се сдобие с общо седем кметски места и с около 1600 общински съветници, което надвишава сегашната им бройка от 60. Партията укрепна заради огромното разочарование от действията на президента Франсоа Оланд в икономиката, най-вече заради провала му да намали рекордната безработица. Градовете, където Националният фронт може да спечели победа, са сред тези с най-много безработни в страната.
Но партията все още трябва да положи усилия да прехвърли успехите си от националната сцена – където тя е трета политическа сила – на местно ниво. Националният фронт едва успя да събере достатъчно кандидати за съставяне на листи в около 600 от общо 36 000-те избирателни района.
Според Ивалди партията все още е белязана от миналото си, въпреки успехите на това, което той нарича „аранжимент за витрина“ от страна на Марин льо Пен.
По големите идеологически теми като националните преференции, държавната власт, имиграцията, смъртното наказание, напускането на Европейския съюз, критикуването на елитите, нямаше значително скъсване с миналото“, смята Ивалди.
„Партията на Марин льо Пен не е фундаментално различна от партията на Жан-Мари льо Пен“, заключава политологът.