След Крим, по пътя към Евразийски съюз: засега не всички маршируват в крак

Ирина Джорбенадзе / Росбалт

Договорът за създаване на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) се очаква да бъде подписан в началото на идната година. И вероятно така и ще стане, но ентусиазмът на основните играчи в бъдещия блок – Беларус и Казахстан, вече няма да е същият. Безспорно наплашени според експерти от украинските събития и отцепването на Крим, Минск и Астана ще посрещнат с нова тревога евентуално разрастване на кримския прецедент към Източна Украйна.

Казахстан впрочем след кратка пауза официално заяви, че смята референдума в Крим за свободно волеизявление на хората в украинския автономен регион, посрещайки с „разбиране“ решението на Русия. А Киргизстан – потенциален член на Митническия съюз (МС) и ЕАИС, дори призна резултата от референдума.

Друга кандидат-членка на МС – Армения, разпространи не много ясно комюнике, допускащо различни тълкувания. По официални данни арменският президент Серж Саркисян е съобщил по телефона на руския лидер Владимир Путин, че Ереван разглежда кримския референдум като осъществено право на волеизявление – думи, зад които може би се прокрадва сянката на Нагорни Карабах със съответното му „право“.

Донейде двойствена позиция зае Беларус. От една страна, Минск не ръкопляска открито нито на Украйна, нито на Русия и Крим. От друга страна, президентът Александър Лукашенко констатира: „Де факто Крим стана част от Русия. Ситуацията се развива де факто. И ние ще сме с Руската федерация. Каквото стане де юре, ще стане чак после“.

Лукашенко май си остави възможност да маневрира – фактически сякаш призна станалото, юридически обаче не. Един вид за всеки случай: хем да не го разстрелят „червените“, хем „белите“ да не го обесят.

Воден от политически прагматизъм, Лукашенко премълча едно-друго. Разкри го обаче безспорно контролираният от него вестник „Белоруские новости“: „Начинът, по който Русия реагира на последиците от вътрешноукраинската конфронтация, е предизвикателство срещу основите на днешното световно устройство. Включително срещу проекта за евразийска интеграция, чиито шансове да успее стават вече призрачни“.

Изданието се пита: „За каква правна дисциплина може да става дума, щом Кремъл – главен мотор на интеграцията, си позволява тъй демонстративно да тъпче нормите на международното публично право?“. И още: „Виждайки това, ръководствата на Беларус и Казахстан няма как да не се замислят – ще попречи ли нещо Русия да наруши юридическите си ангажименти в рамките на Единното икономическо пространство или на заявения Евразийски икономически съюз? На този фон всички приказки за равен статут на участниците в евразийската интеграция се превръщат в несполучлива шега“.

Беларус и Казахстан обаче ще се наложи все пак да подпишат договора за ЕАИС, защото лъвският дял от външната им търговия се пада на Русия, при това с всяка година нараства. Ако припомним, че Беларус плаща сравнително малко за руските горива, картината става ясна.

Минск впрочем се стреми да развива връзки и с Украйна, и с ЕС – първата е доста значим за Беларус външноикономически партньор, а от втория до голяма степен зависи бъдещето на беларуския износ за Европа и сравнителната политическа стабилност в страната: Лукашенко едва ли би желал да ускори собственото си сваляне по европейско-американски сценарий.

Някои наблюдатели обаче напомнят, че Беларус е близо до границите на ЕС; според тях след Украйна „цветна вълна“ ще залее и Минск, тъй като Западът не може да контролира Русия, без да се укрепи по границите й. Навярно Лукашенко чудесно го разбира – неслучайно заяви, че няма да допусне в страната си повторение на киевските събития. Тук би могла да му помогне само Русия.

Лукашенко не се страхува от разцепване на Беларус по примера на Украйна – там няма що-годе голям анклав с преобладаващо руско население. Казахстан обаче е друг въпрос. Според последното преброяване 23 на сто от жителите му са етнически руснаци и живеят предимно в северните райони, граничещи с Русия. На този фон за Казахстан не е зле, волю-неволю, да дава рамо на федерацията.
При все това част от експертите са на мнение, че Русия може да плати за Крим с провала на Евразийския интеграционен проект. Агенция Новости-Армения например цитира мнение на Джос Бунстра, научен сътрудник на Фонда за изследване на международните отношения и диалога с външния свят, директор на Програмата за мониторинг върху развитието на отношенията между ЕС и Централна Азия (Мадрид, Испания).

„Днес не виждаме в страните от Митническия съюз особен ентусиазъм, що се отнася до задълбочаване на интеграцията по евразийския вектор. Може би точно това ще е цената, която Русия ще плати за Крим – провал на Евразийския проект“, каза Бунстра неотдавна в Ереван на конференция под наслов „Партньорството на НАТО в Южен Кавказ“. „При всяко положение Армения все още не членува в МС – добави експертът. – Много са още спънките по пътя на Армения към пълноценно членство в тази структура“.

Ами другите постсъветски държави? Ще успее ли Русия да включи някои от тях в Евразийския икономически съюз? На този етап Грузия със сигурност отпада, а може би и Молдова. ЕС толкова се изплаши от кримските събития, че изтегли сключването на спогодби за асоцииране с тези страни, насрочено в края на есента, за началото на лятото. По този начин, съобщи Ройтерс, като се позова на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, Брюксел отправя към Русия сигнал, че смята да изтръгне бившите съветски републики от сферата на влияние на Москва и да ги включи в собствената си орбита.

Азербайджан пък отказа да сключи спогодба за асоцииране с ЕС; не е намеквал обаче за евентуално влизане в МС или ЕАИС. Според някои местни експерти впрочем Баку трябва да се насочи към участие в евразийския интеграционен проект.

Изгледите за интеграция на централноазиатските държави не се поддават на прогнози. Най-вероятно изглежда в МС да влязат Киргизстан и Таджикистан. Но за да примами в евразийския политикономически блок туркмените и узбеките, Москва ще трябва доста да се поизмъчи. Нещата около тях впрочем ще станат по-ясни, щом наближи окончателното изтегляне на войските на НАТО и САЩ от Афганистан. Към края на годината средноазиатските страни, незакърпили границите с Афганистан, ще се наложи да избират между несигурността (заплахата в региона да навлязат ислямски радикални групировки, срещу които може да ги брани Русия) и загубата на малко самостоятелност.

Местните режими не бива да забравят и риска при тях също да плъзне революционният вирус – налице са всички предпоставки Западът охотно да подкрепи смени на властта в средноазиатските държави. Русия може да ги подпомогне и тук. Но пак ще са изправени пред избор: сравнителната стабилност ще означава и мащабно връщане на Русия в Средна Азия.