„Как да върнем българския вкус в Европа?“

Дискусия „Как да върнем българския вкус в Европа?“ дава началото на серия от регионални събития на Европейския парламент в България

Експерти, производители и представители на администрацията ще обсъдят в Пловдив начините, по които българските земеделски стоки да намерят своето място на европейския пазар.. Дискусията, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в България съвместно с БНТ, ще се проведе на 29 март от 11,30 до 13,30 ч. в Античния римски стадион (търговски център „Екселсиор“).

Дискусията в Пловдив ще даде старт на поредица от регионални дискусии (следват Русе, Благоевград и Варна) по важни теми от дневния ред на ЕС в навечерието на евроизборите на 25 май. Събитието е с предварителна онлайн регистрация (на europarl.bg), а регистрацията на място започва 30 минути преди началото.

Участници в дискусията ще бъдат Николай Вълканов — икономически анализатор от ИПИ, доц. д-р Божин Божинов — декан на факултета по агрономство на Аграрен университет — Пловдив, Красимир Кумчев — земеделски производител, управител на „Агропродукт груп“ и Снежана Благоева — директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа“ в Министерството на земеделието и храните.

Във фокус ще бъдат теми като лична предприемчивост и европари; печеливши стратегии за българското селско стопанство, биоземеделието — шанс за българските производители да излязат на европейски пазари; малките стопанства и младите фермери и българските продукти и вкусове в ЕС.

Поредицата от събития под надслов „Европа близо до теб“ ще се излъчва на живо по БНТ 2. По време на дискусията, която ще продължи 2 часа, публиката ще може да задава въпроси към експертите и в Twitter с хаштаг #ЕСБлизо. Модератори ще бъдат Аделина Радева — водещ на централната емисия новини по БНТ, и журналистът Камен Коларов — водещ на предаването „Местно време“ по БНТ.

Дискусията „Как да върнем българския вкус в Европа?“ е първата от четири регионални събития, които ще се проведат в Пловдив, Русе (5 април, 11,30—13,30 ч.), Благоевград (11 април, 10,00—12,00 ч.) и Варна (23 април, 10,00—12,00 ч.), поставяйки акцент върху различни ключови за развитието на ЕС теми. Подробности и регистрация за всяка от дискусиите ще можете да намирате на europarl.bg.

ЕП и новата селскостопанска политика

Пет законодателни акта за реформиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС бяха одобрени след споразумение между Съвета на министрите и Европейския парламент (ЕП) през ноември 2013 година. След 2014 г. ОСП ще поставя по-голям акцент върху опазването на околната среда, гарантирането на справедливо разпределение на средствата на ЕС и подпомагането на фермерите да се справят по-добре с предизвикателствата на пазара.
По-справедливо и прозрачно финансиране за работещите земеделските производители
Земеделците не трябва да получават под 65% от средните плащания за ЕС. ЕП гласува също в полза на публикуването на имената на бенефициентите, получили финансиране от ЕС, и предложи списък на категории собственици на земя, като летища и спортни клубове, които трябва да бъдат автоматично изключени от финансиране от ЕС, освен ако не докажат, че земеделското производство не представлява значителен дял от доходите им. Държавите членки могат да разширяват този списък.

Повече пари за младите и дребните производители, по-малко за големите

Младите земеделски стопани трябва да получат 25% допълнителни плащания за максимум от 100 ха. Държавите членки могат да използват повече средства за подпомагане на малките земеделски производители. Парламентът подкрепи планираното от Комисията ограничение за директните плащания за отделни стопанства на 300 000 евро, както и значителното намаляване на плащанията към тези, които получават повече от 150 000 евро. Тези правила няма да се прилагат за кооперациите, които преразпределят плащания към своите членове.

По-гъвкаво „екологизиране“

Депутатите приеха, че 30% от националните бюджети за директни плащания трябва да бъдат зависими от задължителните мерки за „екологизиране“, но подчертаха, че тези мерки трябва да бъдат по-гъвкави и да се въведат постепенно. Три основни мерки — диверсификация на културите, поддържане на постоянни пасища и ливади и създаването на „райони с екологичен фокус“, трябва да бъдат запазени, но да се допускат и изключения, отчитащи например размера на стопанството.

Мляко, захар и вино

За да се гарантира, че изтичането на срока на квотите за мляко няма да доведе до сериозна криза в млечния сектор, депутатите предложиха помощ за минимум три месеца за производителите на мляко, които доброволно намалят производството си с най малко 5%. Предложенията за удължаване на млечни квоти, изтичащи през 2015 г., бяха отхвърлени от залата. От друга страна, Европейският парламент наложи вето върху плановете квотите за захар да бъдат премахнати през 2015 г., така че производителите на цвекло да бъдат подготвени за либерализацията на сектора през 2020 година. Правата за засаждане на лозови масиви също следва да бъдат удължени поне до 2030 година.

Без нов регламент за семената

На 11 март 2014 г. Европейският парламент отхвърли предложението на Европейската комисия за въвеждане на регламент относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал, по-известен като „регламента за семената“. Решението на депутатите беше взето на фона на притесненията, че ако този регламент бъде приет, той ще даде на Комисията твърде много власт и ще остави страните от ЕС без никаква възможност да приспособят новите правила за техните нужди.

Регистрирай се за „Европа близо до теб“ в Пловдив

Дискусия „Как да върнем българския вкус в Европа?“
29 март от 11.30 до 13.30 ч.
Античния римски стадион (търговски център „Екселсиор”)
Пловдив; на живо по БНТ2

Можете да се регистрирате за събитието тук.