Исландия е един от най-вулканичните региони в света. Там се намират повече от 130 вулканични планини – много от тях „активни“, което означава, че са избухвали през последните няколко века. Исландия е и единственото място на Земята, където можете да вземете асансьор и да слезете до дъното на истинска магмена камера.
През месец май, за трета поредна година, вулканът „Thrihnukagigur“ ще е отворен за посетители достатъчно смели, за да влязат вътре. Мястото се намира южно от столицата Рейкявик, в планинска верига по крайбрежието на Атлантическия океан. Докато вулканичните камери обикновено са запечатани, „Thrihnukagigur“ не е, и учените не са сигурни точно защо. По всяка вероятност, след последното избухване на магма, тя е застинала, оставяйки пропаст под повърхността на земята.
Пещерният изследовател д-р Арни Стефансон е открил магмената камера през 1974 година. Дълги години той се е борил, за да отвори мястото за посетители и е информирал за проекта в множество академични доклади. Най-накрая, през 2012 г., първите туристи поеха към предизвикателството.
Екскурзията до сърцето на вулкана започва в подножието на планинската верига „Bláfjöll“, където свършват пътищата. Обучените гидове водят туристите през полета от лава до специална метална кабина, с която започва спускането.
Магмената камера „Thrihnukagigur“ е в ярки цветове. От върха на конуса, който се издига на 35 метра височина, земята изглежда огромна и празна. Няма никакви следи от цивилизация, а само скали в мъх и лишеи, а пепеливите върхове се простират до хоризонта.
Пътуването към „Ада“ стартира в асансьор. Вътре могат да влязат малки групи туристи, за да се спуснат надолу в „гърлото“ на кратера. Има планове за изграждането на тунел, който да свързва камерата с повърхността, но рискът все още се оценява. Човешката намеса заплашва уникалната красота на пещерата – посетителите трябва да стъпват леко и е абсолютно забранено да се премахват фрагменти от скалите.
След спускане от 120 метра, асансьорът стъпва върху пода на магмената камера. Няма никакъв друг звук освен капеща вода и небето се вижда само като светлинка в далечна пролука. Стените са като от бронз и индиго и имат блясъка на разлято масло.
Части от пещерата са обагрени в жълто от сярата, а върху тях контрастират петна от кобалтово синьо. Въпреки че относително малко се знае за екосистемата долу, ярките цветове на скалите се дължат на клъстери от микроорганизми. Някои посетители се изнервят от гледката на облачета пара, които се издигат от далечните ъгли на пещерата. Всъщност парата идва от влагата, която се изпарява, след като капчици вода падат върху електрическите лампи – единствените източници на светлина в пещерата.
Обиколките във вътрешността на магмената камера „Thrihnukagigur“ са достъпни всеки ден от 15 май до 30 септември, като не се допускат по-малки деца от 12 години.