Ще има ли война за Арктика?

Наскоро Канада предяви претенции за океанското дъно под Северния полюс, пише Дойче веле. Руснаците обаче още преди години спуснаха на това място руски флаг. Да очакваме ли скоро война за природните богатства на Арктика?

Канадците се възприемат като горда северна нация. На новите банкноти от 50 канадски долара е изобразен ледоразбивачът „Амундсен“, който е същевременно и изследователски кораб. „Северът е част от канадската душа“, се посочва в официален документ за „арктическата външна политика“ на правителството на премиера Стивън Харпър. Един от неговите приоритети е активното присъствие и защитата на държавния суверенитет на север.

„Нойе Цюрхер Цайтунг“ е изчислил, че канадският север е 84 пъти по-голям от Швейцария, само че в него живеят едва 110 хиляди души. Вярно, че Канада има известни териториални спорове със САЩ и Дания, но те не са разглеждани като проблем, свързан с националната сигурност. Нова динамика в региона внася по-скоро топенето на полярния лед.

Приказни залежи на природни богатства

За разлика от Антарктида, Арктика не е континент, а океан. В последно време глобалното затопляне на планетата, което се отразява особено чувствително на северните ширини, увеличава неговите водни площи за сметка на вечните му ледове. Това освобождава нови територии за корабоплаването и представлява възможност за евентуалната експлоатация на хипотетични или пък вече известни находища на природни богатства.

И все пак: митичният Северозападен пасаж не може за една нощ да се освободи от леда и да се превърне в евтин и кратък маршрут между Азия и Европа. По данни на канадските военноморски сили, по целия маршрут, който обхваща Западна Гренландия, Бофортското море и Беринговия проток между Аляска и Русия, има 5 500 километра ледове. Другият маршрут – т.нар. Североизточен пасаж, който преминава покрай руското северно крайбрежие, е далеч по-проходим за кораби. Наред с това Русия разполага с цяла флота от ледоразбивачи, които улесняват дейностите в северните руски географски ширини. Канада разполага с 18 ледоразбивача, от които обаче само два са „тежка категория“.

Преди няколко години канадското правителство лансира амбициозен план за модернизиране на арктическия си флот с нови кораби. Финансови проблеми обаче доведоха до сериозно забавяне в реализирането на тези намерения.

На много места в Арктика добивът на природни богатства е започнал отдавна. По данни на Геологическия институт на САЩ, районът след Полярния кръг (на север от 66-тия градус) крие приказни залежи. Смята се, че там има около 90 милиарда барела петрол, близо 47 милиарда кубически метра природен газ и 44 милиарда барела газов кондензат. По най-груби изчисления 135 милиарда барела петрол и кондензати биха покрили нуждите на света от горива за цели 4 години.

До война няма да се стигне

Каквито и различия да имат помежду си Канада и Русия, например около сегашните събития в Украйна, правителствата в Отава и Москва имат и нещо общо помежду си – и двете искат Северния полюс за себе си. Още през 2007 година руснаците забиха на дъното на океана руското знаме, а неотдавна Канада заяви в ООН своите претенции към Северния полюс.

Избухването на война за Северния полюс обаче е малко вероятно, включително и заради установеното добро сътрудничество в т.нар. Съвет за Арктика. В него членуват осемте арктически страни, от които 5 са членки на НАТО. В годишния доклад за оценка на рисковете за националната сигурност, издаван от норвежкото министерство на отбраната, е записано, че арктическите страни са съгласни да обсъждат различията по определени позиции в рамките на международните организации.