Какво ги разделя?

Много хармония, малко критика – това демонстрираха участниците в петите поред германско-израелски правителствени консултации. Напоследък обаче нещо в двустранните отношения куца и за това си има причини, твърди Б. Маркс от Дойче веле.

Израел възприема Германия като верен и надежден приятел. От десетилетия насам Федералната република всячески подкрепя малката държава, включително във военната област: германските подводници „Делфин“ продължават да са най-скъпото оръжие, с което разполага Израел. Но по-важна от сътрудничеството в тази сфера е политическата подкрепа от Берлин – германското правителство от години стои твърдо на страната на Израел в Европейския съюз и в ООН и не допусна нито веднъж страната да бъде осъдена заради водената от нея войнствена политика.

Още с избирането си за канцлер през 2005 година Ангела Меркел се превърна в гарант на тези по-специални отношения. Тя обяви сигурността на Израел за държавен приоритет на Германия и осигури на Ерусалим защита дори при отправянето на обвинения в неспазване на международното право. От известно време насам обаче подкрепата на Германия вече не изглежда така безусловна.

Упорството на Израел

Берлин и Ерусалим се разминават най-вече в отношението си към израелската заселническа политика. Канцлерката Меркел, както и почти целият останал свят, вижда в нея основната пречка пред постигането на мир в Близкия Изток. Къде другаде би могла да бъде създадена бъдещата независима палестинска държава, освен върху окупираните през 1967 година от Израел палестински територии? Докато Израел продължава да строи върху тази територия нови еврейски селища, той подкопава единственото възможно решение за прекратяване на конфликта с палестинците, а именно – създаването на независима палестинска държава в съседство с Израел.

Алтернативата на това решение е основаването на една единствена държава между Средиземно море и река Йордан, в която израелци и палестинци да живеят равноправно. Израел обаче отхвърля този вариант, тъй като държи на плановете за своя „еврейска“ държава.

Подкрепа с условия

Така обаче Израел сам се поставя в безизходно положение. Тази негова политика може и да не застрашава бъдещето на държавата – поради значителната ѝ военна сила. Но със сигурност поставя на карта бъдещето на израелските граждани, които искат да живеят в демократична и просперираща страна и именно в нея да отглеждат децата си. Сегашното крайнодясно правителство на Нетаняху обаче прави всичко възможно да осуети постигането на мирно и справедливо решение на конфликта си с палестинците. Нещо повече – израелското правителство е на път да подкопае демократичните устои на държавата, приемайки закон след закон, с които утежнява положението на палестинците и преследва инакомислещите в Израел. В резултат все повече израелски граждани търсят нови перспективи за себе си в чужбина, включително в Германия, а либерализирането на условията за получаване на разрешителни за престой и работа е сред малкото конкретни решения от приключилите междуправителствени консултации.

Дори и да се чувства длъжна да гарантира сигурността на Израел, Германия не трябва да пести критиките си по отношение на агресивната и надменна политика на еврейската държава. Щом канцлерката Меркел твърди, че историята задължава Германия да се застъпва за човешките права, не може да си позволи да наблюдава безучастно как Израел потъпква правата на палестинците. Можем само да окуражим германското правителство да продължи да изисква от „единствената демокрация в Близкия Изток“ да спазва международното право. И да обвърже по-нататъшната подкрепа на Германия за Израел с ясни и конкретни условия.