Испанският китарист Пако де Лусия почина в Мексико

Испанският фламенко китарист Пако де Лусия почина в Мексико на 66-годишна възраст, предаде Франс прес, позовавайки се на съобщение от кметството на родния град на музиканта Алхесирас,
Южна Испания.

Пако де Лусия, един от най-големите изпълнители на фламенко, е починал в резултат на сърдечна криза, се посочва в прес съобщението на кметството. Той се почувствал зле докато бил на плажа в Канкун с детето си и починал докато го откарвали в местна болница, уточнява Асошиейтед прес.
Смъртта на китариста е „непоправима загуба за света на културата и за Андалусия“,заяви кмета на Алхесирас Хосе Игнасио Ландалусе, цитиран от медиите. По повод на смъртта му в родния му град е обявен тридневен официален траур. От днес знамената на всички обществени сгради в града са спуснати. „Смъртта на Пако де Лусия превръща гения в легенда. Наследството, което оставя след себе си, ще остане завинаги, както и огромната любов, която той изпитваше към земята“, заяви още кмета Ландалусе, който нарече артиста „най-големият китарист в света“.

„Музиката му, гениалният начин му начин на свирене, характерът му ще останат завинаги сред нас“, добави той, докато градът се готви да отдаде вълнуваща почит на китариста. Пако де Лусия, чието истинско име е Франсиско Санчес Гомес, е роден на 21 декември 1947 в Алхесирас в Андалусия. Преди да стане световно прочут китарист, той успява да модернизира традиционното испанско фламенко, свързвайки го с джаза и черпейки вдъхновение от различни музикални хоризонти. През 2004 той получава наградата „Принцът на Астурия“, едно от най-големите испански отличия.
Пако де Лусия, подчертава Фондацията Принц на Астурия, „надскочи граници и стилове, за да се превърне в музикант с универсално измерение. С фламенко китарата той черпи от испанския класически репертоар, от Исак Албенис до Мануел де Фала, от емоциите на босановата до джаза“. „Всичко, което може да бъде изразено с шестте струни на китарата е в ръцете му“, добавя журито на фондацията. Въпреки известността си, китаристът винаги е бил скромен, свикнал да се появява на сцената в аскетично облекло, състоящо се от черен панталон, бяла риза и черно сако.

В редките си интервюта Пако де Лусия обичаше да повтаря, че дължи кариерата си на своя баща, неизвестен певец на фламенко. „Циганите са най-добрите, защото са закърмени с музиката, която започват да слушат от момента на раждането си. Ако не се бях родил в къщата на баща ми, днес щях да бъда никой. Не вярвам в спонтанния гений. Баща ми ме караше да свиря на китара още от съвсем малък“ твърди той в книгата си „Paco de Lucia. A new tradition for the flamenco Guitar“

Според легендата баща му връзвал единия му крак към леглото в къщата им в Алхесирас, за да не може да излиза навън и да се упражнява повече. „Не беше така, отрича Пако Де Лусия. Той ме питаше „Колко време работи днес?“. Аз отговарях „10 или 12 часа“ и виждах щастието в погледа му.“
На 12-годишна възраст младият талант започва изявите си в залите за фламенко (tablaos), свири нощем и носи пари вкъщи. На 15 вече участва в записи на плочи в Мадрид. На 18 подписва
договор за първия си албум. Някъде по това време среща друг свръхталантлив музикант, призван да се превърне в легендарния глас на съвременното фламенко. Камарон де ла Исла, който тогава е на 15.
Между двамата артисти пламва артистична любовна искра, сътрудничеството им продължава до смъртта на Камарон през 1992. Паралелно с това Пако де Лусия интерпретира наново целия испански класически репертоар, записвайки „Кончерто Де Аранхуес“ на Хоакин Родриго, и преминавайки през целия репертоар на Мануел де Фала и Исак Албенис. Свири и с най-добрите джаз изпълнители. През 80-те се свързва с Джон Маклафлин и Ал ди Меола, с които записва легендарната плоча „Friday Night in San Francisco. Но остава завинаги верен на фламенкото. „Каквото и да правя, моят звук ще бъде винаги фламенкото. Той ми вдъхва сили и мотивира свиренето ми, факт е, че аз съм просто един изпълнител на фламенко“.

Българската публика ще запомни Пако де Лусия с двете му паметни гостувания у нас – през 1988, когато китаристът беше гост на фестивала „Златния Орфей“ и през 2010, когато музикантът гостува за втори път у нас покана на „София Лайф Мюзик“. Концертът му в НДК, който беше в рамките на световното му турне за същата година, се превърна в паметно събитие.