Украинската бъркотия изправя Путин пред сложен избор

Владимир Исаченков / Асошиейтед прес

След като остави зад гърба си една успешна олимпиада, руският президент Владимир Путин се изправя пред може би най-драматичното предизвикателство за неговото управление: как да реагира на бъркотията в Украйна – страна, който той нарече жизненоважна за руските интереси, в която живеят милиони рускоговорящи и която е домакин на ключова руска военна база. В рускоезичните източни и южни райони на Украйна, изпитващи сериозни опасения от насилие от страна на победилите протестиращи, които свалиха подкрепяния от Москва украински президент, вече се чуват призиви към Кремъл да им помогне да се защитят. Докато траеше олимпиадата в Сочи, Путин се въздържаше да заеме открита позиция по украинските събития. Но нарастващото напрежение може много скоро да го изправи пред недвусмислен избор: да се придържа към дипломацията с риска да загуби авторитет у дома, или да отвори кутията на Пандора, намесвайки се в украинските крамоли.

Пред лицето на тези големи рискове Путин засега пази мълчание, претегляйки опциите си. Неговият министър-председател Дмитрий Медведев в понеделник се изказа злъчно за новите украински власти, отстранили президента Янукович, и оспори тяхната легитимност. Но той не каза какво може да предприеме Русия, за да защити интересите си.

„Ако приемем, че хора с черни маски, размахващи калашници и бродещи из Киев, са правителството, то за нас ще бъде трудно да работим с това правителство“, каза Медведев.

Руското външно министерство разкритикува Запада, че си затваря очите пред факта, че опозицията се отмята от споразумението, подписано в петък, за съставяне на коалиционно правителство, и поема курс към „потушаване с диктаторски, а понякога дори с терористични методи, на недоволството в различни райони на Украйна“.

В същото време върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав обсъди събитията в Украйна с шефа на руския генщаб ген. Валерий Герасимов. Те се договориха взаимно да се информират за развитието на обстановката в страната.

Докато напрежението ескалира и реториката става все по-остра, най-силната надежда за Путин за мирен компромис, отчитащ руските интереси в Украйна, колкото и да е парадоксално, може да се окаже бившата премиерка Юлия Тимошенко, освободена от затвора в събота след повече от 2 г. зад решетките.

Тимошенко загуби с малка разлика от Янукович президентските избори през 2010 г. и скоро след това се оказа в затвора по обвинения в злоупотреба със служебно положение, които обаче бяха отхвърлени от Запада. Веднага след освобождаването си тя изскочи на предната линия на политическата сцена и долетя в Киев, за да говори пред десетки хиляди демонстранти на Площада на независимостта, станал известен като Майдана. Нейната харизма, амбициите и ненадминатите й политически умения я правят почти сигурен победител в украинските предсрочни президентски избори, насрочени за май.

Путин имаше добри отношения със своенравната бивша украинска премиерка и може да се надява да се договори с нея по начин, който да защити руските интереси без нужда да прибягва до сила. „Ако тя консолидира властта си, Путин ще бъде доста доволен. Двамата се разбират отлично и ако тя триумфира, това би го устроило“, каза Станислав Белковски, политически консултант, съветвал Кремъл и работил в Украйна. Тимошенко произхожда от Източна Украйна и може да бъде идеален умиротворител, който да възстанови крехкия баланс между рускоезичните източни и южни райони на Украйна и нейните западни региони, които ненавиждат руското влияние.

Тя обаче е обременена от обвинения в задкулисни сделки и корупция в миналото по време на нейната кариера на бизнесмен, а по-късно и на политик. Това може да се окаже сериозна спънка за нейната кампания. Тимошенко също ще се изправи пред трудната задача да спечели доверието на част от протестиращите, които са подозрително настроени към старите играчи на политическата сцена и искат нови лица и силни действия. Тя ще трябва също така да премине по тънък лед, опитвайки се да да заеме публично антируска позиция, за да спечели гласове в западните райони, и да убеди жителите на Изтока, че техните интереси ще бъдат защитени. За Путин тя може да се окаже по-удобен партньор от колебливия и нерешителен Янукович, който се опита да маневрира между Русия и Запада и предизвика публичен гняв, като рязко се отметна от споразумение с ЕС в замяна на спасителна помощ от Русия. Държавните руски електронни медии остро порицаваха Янукович, наричайки го слаб лидер, непосмял да използва сила за да възстанови реда и предал полицията, която го е подкрепяла. Това е ясен сигнал, че за Кремъл той е вече бита карта.

Съобщенията, че Янукович се крие в Крим, където се намира руската военноморска база, могат да подтикнат някои активисти в Киев и Западна Украйна да настояват пред правителството за неговото залавяне. Те искат да го изправят пред съд затова, че е разрешил употребата на сила срещу протестиращите, причинила десетки жертви. Подобна стъпка може да доведе до насилие в Крим, където по-голямата част от населението говори руски и ненавижда националистическите групи от Западна Украйна.

Ако се стигне до такива сблъсъци, Путин ще се окаже под натиск да се намеси и той може да попадне под влиянието на някои ястреби в неговата администрация. Те настояват за твърда линия спрямо Украйна, която според тях е жертва на западен заговор с цел да бъде измъкната страната от руската сфера на влияние. Дискусии за връщане на Крим към Русия се водят отдавна сред руските политически кръгове. Полуостровът попадна под руски контрол през 18-и век по времето на Екатерина Велика и стана част от Украйна през 1954 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов го предаде от руска под украинска администрация.

Според Фьодор Лукянов, шеф на руския Съвет за външна и отбранителна политика, главни индикатори за Кремъл ще бъдат действията на новото правителство по отношение на присъствието на руския Черноморски флот в Украйна и обещанието на властите да не се присъединяват към военни блокове. Ако Москва види, че Киев отстъпва от тези позиции, това ще подаде сигнал за тревога в Кремъл, че Украйна поема курс към влизане в НАТО, смята той.

„Украйна в НАТО – това е червената линия. Ако това се случи, ние трябва да обсъдим различни опции, включително засилване на контактите с източните части от Украйна, по-специално Крим, включително стимулиране на отцепване“, подчерта Лукянов. Той предупреди, че силова конфронтация между проруските протестиращи и демонстранти, подкрепящи новата украинска власт, може да принуди Москва да действа.

„Ако се стигне до сблъсъци в Крим, Русия ще започне с остри декларации и ще постави Черноморския си флот във висока степен на готовност. Русия не може да игнорира това. Съществуват всякакви рискове“, отбеляза той.