Европейските избори – нови лица и заплаха от крайните партии

Жан-Люк Барде от Франс прес

След три месеца 400 милиона европейци са призовани да гласуват на изборите за Европейски парламент, които се очаква да бъдат белязани с напредък на крайните партии, ще обърнат страницата в 10-годишната история на една породила полемика Европейска комисия и ще поставят началото на процес на обновление на европейските институции.

Вотът ще се състои между 22 и 25 май. Вечерта на 25 май 751 депутати ще бъдат излъчени за мандат от пет години.

След няколко години на криза и строги икономии допитванията до общественото мнение прогнозират рекордно високо въздържание, възход на радикалната левица и преди всичко напредък на популистките партии като холандската Партия на свободата, френския Национален фронт и Партията за независимост на Обединеното кралство, която иска Великобритания да напусне ЕС. Всички тези политически формации биха могли да съберат над 20 процента.

Крайната десница би трябвало да може да състави група, което ще затвърди присъствието й и думата й ще натежи при взимането на решения. Месеци наред европейските лидери предупреждават за нарастването на популизма и на екстремизма, но подчертават също, че умерените проевропейски партии ще запазят убедително мнозинство.

Консерваторите от Европейската народна партия и либералите, на власт в 17 страни, вероятно ще бъдат наказани, еколозите няма да повторят подвига си от 2009 г., а социалдемократите от Партията на европейските социалисти вероятно ще отчетат напредък и ще се озоват в най-близка позиция с консерваторите, а защо не и да ги изпреварят на челното място.

Според последните допитвания до общественото мнение четири проевропейски партии би трябвало да спечелят над 70 процента от местата в парламента. Балансът и съюзите ще се постигат след това и ще определят името на следващия председател на Европейската комисия.

Досега държавните и правителствените глави избираха след преговори при закрити врата президента. Сега те трябва да вземат предвид резултатите от изборите. Европейските партии решиха да отидат по-напред и да представят, всяка една от тях, по един кандидат. Динамиката изглежда започва да се налага с активната подкрепа на ЕП, чиито права бяха увеличени през 2009 г. и чието влияние нарасна.

Ако това се потвърди, то битката за председателския пост на ЕК ще се води между германския социалдемократ Мартин Шулц, започнал доста отрано кампанията си и кандидата на консерваторите, който ще бъде избран в началото на март. Бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който има подкрепата на германската канцлерка Ангела Меркел, играе ролята на фаворит пред настоящия френски еврокомисар Мишел Барние.

Но много лидери възприемат доста сдържано идеята техният събеседник начело на Европейската комисия да им бъде наложен.

„Ще се допитаме до парламентарните групи, за да видим дали ще се открои някой с ясно и стабилно мнозинство в ЕП“, заяви настоящият председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Той предупреди веднага, че бъдещият президент трябва да получи подкрепата на квалифицирано мнозинство в Съвета на европейските лидери.

В случай на блокада други имена биха могли да се появят. Сред тях е това на настоящата шефка на Международния валутен фонд, французойката Кристин Лагард. Няколко действащи премиери са също в надпреварата, въпреки че тяхната длъжност ги задължава да са дискретни, казват европейски източници.

Изборът ще се направи в рамките на голям пазарлък относно три други поста – председателя на ЕП, но най-вече председателя на Европейския съвет и шефа на европейската дипломация.

„Ще видим кога ще се вземе решението за тези три поста, като се спази балансът между мъжете и жените, географският баланс и балансът между политическите партии“, каза Ван Ромпой.

Който и да е бъдещият шеф на ЕК, независимо дали е от десноцентристите или от левоцентристите, той трябва да въплъти промяната спрямо неговия предшественик Жозе Мануел Барозу, критикуван, че е прекалено либерален, че е прекалено подчинен на държавите членки и че не е достатъчно политичен.

След години на спешни отговори на кризата двете големи предизвикателства през идните години ще бъдат продължаването на икономическата и политическата интеграция на ЕС със съпътстващия дебат за промените в договора, както и утвърждаването на международната сцена – залог, който се върна на преден план заради кризата в Украйна.