Свеж вятър в Италия

Шеметен старт за новия италиански премиер Матео Ренци. Ако той удържи на темпото, Италия действително може да се промени. Това би било добре и за Европа, коментира Бернд Ригерт от Дойче веле.

Смяната на поколенията в ръководството на политическата класа в Италия се извърши със светкавична скорост. Респектиращо начало за Матео Ренци! Доскорошният кмет на Флоренция напълно си заслужава прякора Спиди Гонзалес. През декември той пое председателството на социалистическата партия. След това принуди бившия премиер да попаде оставка. И в рекордно кратък срок успя да състави кабинет.

За първи път в историята на Италия смяната на правителството се осъществява посредством вътрешнопартиен преврат. Матео Ренци поема без насрочени избори управлението на страната за четири години. Много италианци изразяват съмнение в неговата легитимност. Със светкавична скорост социалдемократът Ренци, който смята себе си за прагматик, а не за идеолог, състави коалиция с малката консервативна партия на вътрешния министър Анджелино Алфано. Сега остава да получи вот на доверие в двете камари на парламента и може да започне да действа.

Матео Ренци, който обича да се сравнява с бившия британски премиер Тони Блеър, възнамерява неотклонно да прокарва драстични реформи в закостенялата италианска система. Става дума за реформи в трудовия пазар, държавната администрация, данъчната система, правосъдието. За последните три години трима министър-председатели се препънаха именно в тези реформи. Ако Ренци успее, това ще е небивал пробив.

Берлускони – в помощ на Ренци?

Забележителна е тактиката на Матео Ренци, който включва в хореографията на правителствената смяна все още влиятелния бивш премиер от консервативния лагер Силвио Берлускони. Неконвенционалният социалдемократ Ренци многократно се среща със Силвио Берлускони, който все още има силно влияние в италианската политика, макар да не е член на Сената. Берлускони хвали политическия си противник Ренци, защото е млад и динамичен и напомнял за младия Берлускони, който навремето също искал да промени системата в Италия.

Не е ясно какво точно е обещал Ренци на Берлускони, за да го привлече към себе си. Двамата обаче са договорили реформа на изборното право. Матео Ренци намали радикално министерските постове и вкара млади хора в кабинета. Може би това е предвестие за реформата в раздутата държавна администрация. Някои от министрите са неопитни, други са технократи без политически опит. Самият Ренци няма управленски опит на национално ниво. Този факт може да се окаже и негово предимство, защото новият премиер иска да разчиства или както казва, да „бракува“ старото. Той няма нужда да се съобразява и със съществуващите клики. Европа може само да се надява, че Ренци ще успее да изведе Италия стабилна от икономическата криза. Защото възстовяването на Италия е от решаващо значение за оцеляването на еврозоната.

Промяна в паричната политика?

Човекът, който ще определя бъдещия финансов и политикономически курс на Италия, се казва Пиер Карло Падоан. Новият министър е досегашният главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той е бил директор в МВФ във Вашингтон и консултант на италианското правителство. Има богат административен опит, но никога не е заемал политически пост. Падоан ще увеличи натиска върху Еврогрупата и ЕЦБ и ще се бори за разхлабване на паричната политика. В ОИСР Падоан залагаше на американския модел в борбата срещу финансовата криза. Тоест на печатане на повече пари. Падоан застъпва точно противното становище на това, което прокарваше германският финансов министър Волфганг Шойбле в Брюксел. Явно през идните месеци ще станем свидетели на много интересни заседания на Еврогрупата. Новата динамика би трябвало да допада и на финансовите пазари. Засега те няма да наказват правителството на Ренци с по-високи разходи за държавните облигации.

Евроизборите като първо изпитание

Изборите за Европарламент в края на май са и първото изпитание за новото италианско правителство. На изборите Ренци може да получи подкрепата на италианците. Може обаче те да му дадат и урок. Ако Ренци продължи бързото темпо на обещаните реформи, той може да настрои срещу себе си синдикатите, държавните чиновници и пенсионерите. Защото те ще бъдат засегнати от реформите. От друга страна, новият италиански премиер може да приобщи към социалистите многото безработни и млади вишисти. Матео Ренци би могъл да ги откъсне от движението на комика Бепе Грило „Пет звезди“ и да ги привлече към своя лагер. По този начин евроскептикът Бепе Грило може да преживее голямо разочарование на изборите за Европарламент.

Европа разчита на една стабилна Италия, която излиза от кризата със собствени сили. Новият премиер има смелостта, устрема и енергията да се справи с тази задача. Сега му трябва още малко умение и късмет.