За описание на събитията в Украйна често се прибягва до употреба на исторически клишета, пише „Вашингтон пост“ в статия под заглавие „Украинските клишета и стереотипи“. „Тези клишета нерядко обслужват интересите на тези, които ги използват. Понякога са просто лош начин за опростяване на нещата“, пише авторката Ан Епълбаум. Тя предлага списък с обяснения на най-често употребяваните клишета.
Понятието „братска помощ“ идва от Съветския съюз и някога се е използвало, за да обоснове инвазии като тези в Прага през 1968 г. и в Афганистан през 1979 г. През декември руският президент Владимир Путин нарече Украйна „братска“ страна, а тази седмица руски депутат обяви, че той и колегите му са готови да предоставят всякаква помощ, ако „братският украински народ“ я поиска.
Понятието „антитерористична операция“ е израз от Путиновата епоха, който се използва, за да оправдае руската инвазия в Чечения през 1999 г. Този израз означава, че на силите на реда е позволено всичко.
Изразът „държавен преврат“ може да обозначава както „мирни протести, които не харесваме“, така и „протестиращи упражняват насилие срещу полицаи“, но и в двата случая се използва, за да се оправдае провеждането на „антитерористична операция“.
Както руски, така и украински представители на властта използват понятията „нацисти“ и „фашисти“ по адрес на опозиционните лидери и групи. В същото време най-силната антисемитска, хомофобска и ксенофобска реторика в региона идва от руския печат и в крайна сметка от режима в Русия, подчертава Ан Епълбаум. „Тази клевета остава. Бившият председател на Европейската комисия романо Романо Проди току-що написа една иначе безобидна статия, в която наруга „крайнодесните националистически групи“, като че ли те са най-големият проблем, и по този начин демонстрира, че дори западните държавници не са имунизирани срещу заблуди“, коментира авторката.
Понятията „етно-лингвистични различия“ и „ситуация като в Югославия“ се използват както от Запада, така и от Русия, за да покажат, че конфликтът в Украйна е атавистичен, необясним, породен от дълбока етническа омраза. В действителност това изобщо не е етнически, а изцяло политически конфликт, посочва Епълбаум.