Био ли са наистина биопродуктите?
Биопродуктите стават все по-популярни, а потребителите им се възприемат като съзнателни хора, загрижени за околната среда. От Дойче веле си задават въпроса дали обаче можем да разчитаме безусловно на етикета „био“?
Щом определен продукт е обозначен като „био“, потребителят би трябвало да е сигурен, че той наистина е био. „Решаващото предимство на био- и екопродуктите е, че тези обозначения са дефинирани правно“, казва Андреас Винклер от организацията за защита на потребителите „Foodwatch“. „Там, където пише „био“, се разчита на определени стандарти. Някои частни производители, които също поставят подобни обозначения, спазват дори още по-строги изисквания. И до момента няма свидетелства, че те се нарушават“, обяснява Винклер.
Търсенето става все по-голямо
През последните години в Германия търсенето на биопродукти расте постоянно. Днес Германия е вторият по големина пазар на тези продукти в световен мащаб – с оборот от над 7 милиарда евро.
Ханс-Кристоф Айден, председател на Федералната служба за селско стопанство, която е отговорна за обозначението на биопродуктите, отбелязва, че консумацията на „био“ е свидетелство за здравословен начин на живот. В повечето случаи това наистина е така. „Европейското биоклеймо и европейските екодирективи гарантират например, че при производството не са използвани пестициди и минерални торове. Освен това животните не бива да се хранят с генно модифицирани растения, а и количеството на добавките е лимитирано – до по-малко от 50, докато при конвенционалните продукти са допустими приблизително 320 добавки“, обяснява Айден.
От друга страна обаче производството на биопродукти в Германия не е най-разпространеното: само седем от сто германски селскостопански производители се занимават с екоземеделие. Общо фермите, които произвеждат екопродукти, са около 20 000, а площта, която се обработва по екологичен начин, е над един милион хектара – или шест процента от всички обработваеми площи във Федералната република. Броят на фермерите, занимаващи се с екоземеделие, дори спада. „Защото независимо от голямото търсене, икономическата страна на нещата също не е без значение“, обяснява Айден.
Кои са слабите места?
Цените за арендата на земята, производствените разходи, както и пазарните цени на екопродуктите са твърде високи, а готовността на хората да ги плащат е сравнително по-ниска. „Оттам нататък въпросът за вноса на екопродукти и надеждността на екопроизводството в държавите-износителки е изключително важен за германските потребители“, изтъква Айден. А това се потвърждава и от съобщенията в медиите, които са пълни със заглавия, че внасяните от чужбина продукти невинаги отговарят на европейските стандарти – например що се отнася до използваните животински храни.
Междувременно 70 от националните биообозначения вече напълно съответстват на европейските стандарти. А контролът се осъществява чрез извършването на периодически проверки. „Това е начинът германският производител, който ползва заготовки от тези страни, да е сигурен, че действително става дума за екологично производство“, казваХанс-Кристоф Айден.
