Дейвид Фостър Уолас : Истинският лидер е този, който ни кара да преодолеем собствените си ограничения

Лидерство е една от най-популярните думи през последните години. Тя се използва толкова често и в толкова различен контекст, че на моменти се губи истинското й значение.

Представяме ви определение на лидер на признатия американски писател Дейвид Фостър Уолъс (1962-2008), като част от есето му „Up, Simba: Seven Days on the Trail of an Anticandidate”. Това, както и други есета на Уолас, са събрани в книгата „Consider the Lobster and Other Essays”. Откъсът е публикуван в brainpickings.org.

Ето какво пише Уолас:

„Невъзможно е да говориш за важните проблеми в политиката, без да използваш термини, които са ужасни клишета, от които ти се изцъклят очите, а самото им чуване е мъчително. Един от тези термини е „лидер”. В словосъчетания като „осигуряване на лидерство”, „доказан лидер”, „нов лидер за нова страна” и т.н. Вече е трудно да си обясним какво всъщност е лидер. Забавното е, че думата „лидер” е клише и е скучна, но когато срещнеш някой, който е истински лидер, той не е нито клиширан, нито е скучен. Той е точно обратното.

Очевидно, истинският лидер не е някой, в чийто идеи вярваш и когото смяташ за добър човек. Помислете. Истинският лидер е някой, който със собствената си власт и харизма, успява да вдъхнови хората, като „вдъхнови” използвам в най-неклиширания смисъл. Истинският лидер е някой, който успява да ни накара да вършим неща, които вътре в себе си знаем, че са правилни, но не можем сами да се мотивираме да ги правим. Това е мистериозно качество, трудно се дефинира, но винаги го виждаме и усещаме, дори като деца. Не може да не сте го виждали у треньори, учители или някои по-големи деца, на които сте подражавали. Някои виждат това качество в някой министър, равин, бойскаут, родител, родител на приятел или ръководител в работата.

Всички те са „властови фигури”, но това е специална власт. Ако сте били в армията, знаете колко лесно е да кажете кои са лидери, кои не са и колко малко рангът означава всъщност. На истинския лидер властта му я даваш лично, доброволно. Може не винаги да ти е приятно, но знаеш, че това е правилното решение. Вътрешно в себе си, почти винаги ти харесва как те кара да се чувстваш този лидер и се мотивираш да работиш по-здраво, да се предизвикваш и да мислиш по начин, по който не можеш сам.

С други думи, истинският лидер е този, който ни кара да преодолеем собствените си ограничения, мързел, егоизъм, слабост и страх и ни кара да вършим добри дела, които не можем сами да се накараме да вършим”.