Голямата Печал-ба!
Чували ли сте за „Копието на съдбата“? А за „Пръстът на съдбата“? Съдбата е „Кодирана и програмирана“?
Може обаче да се окаже, че „Копието на съдбата“ или „Пръстът на съдбата“ е една стара падаща върху темето ви табела от „КИНО“. По-точно от някое забравено кино, продадено кино, препродадено кино, отдавна превърнато в „БАЗАР“.
Да, бих се съгласил, че отвсякъде ни дебнат опасности: може да ти задигнат чантата, може да ти скъсат ланчето, може да ти гепят телефона направо от ръката, докато бърбориш на улицата. Е, какво пък, неприятности, но все пак си цял и невредим. Но, не бих се съгласил, ако отгоре ти се сгромоляса метална БУКВА, голяма метър на метър и тежаща пет-шест килограма! И на кой въобще му пука, дали буквата е на кирилица или на латиница.
Заглеждали ли сте се за дебнещи отгоре опасни, ръждясали, никому непотребни и ненужни остатъци от реклами по фасадите на сградите? Огризки от някогашни бляскави соцреклами. Ето я, ето я, вижте я, вижте я бе! – от „МЕХАНА ГЕРГАНА“ на Граф Игнатиев, буквата „М“ се готви за скок!
JUMP!
А след „М“, на двеста метра по -надолу се готви за скок и застиналото неоново „И“ от „Кино Москва“. Ама явно не е толкова застинало, щом си мисли дали да направи серия като в Red Bull Cliff Diving, преди да тупне на някой на главата? Не, вообще не искам да ви правя параноици, но не сте ли ги виждали тия букви как грозно се блещят от четири-пет метра височина? Ами добре де, погледнете ги докато си вървите по улицата – ТЕ все още са там, дебнат ви.
JUMP!
Ако гледаме философски, това си е пръст на съдбата. Даже е алегория, широко употребявана във философските беседи и обсъждания, нещо като съотношение между случайност и преодопределеност в човешката съдба. Кофти карма е да ти падне буквата „И“ на главата – би казал някой лама. Кофти безотговорност – бих казал аз.
Докато пиша това, чух, че паднала Голямата Печалба на Държавната Лотария. Ама НЕ! Не било голямата печалба, а било толямото „Г“ от Голямата Печалба. И не било печалба, а било печално.
А! Сетих се – ще ходим с каски. Каските ще ни опазят, дори и да ни цапардоса метеорит. Каски, като на строителните обекти, за евентуална защита. Каски модерни, може и UNITED COLORS OF BENETTON. Ама ще има ли инструктаж за Безопасност? НЕ, на кой му пука!
Та, върви си една хубава, неделна сутрин един млад програмист по улицата. И….му пада рекламна табела на главата. „Тетрис….“ била последната мисъл на програмиста.
Сещам и за една песничка на Деби Хари – „Inner City Spillover“, а думите са ей такива, едни весели, едни жизнерадостни:
Lying in her bed a brick fell on her head.
Plaster finally crumbled and dropped it’s load.
Oh oh.
Now the building was condemned.
Recycled, used again.
The brick that smashed her brain is now a road in maine.
When the pressure is way way down, the water comes out brown.
It was on television they took her brain uptown
По-добре я чуйте.
А сега сериозно към общинарите:
– няма да носим никакви каски. Организирайте се, махнете тези опасни, стари реклами, за които никой, ама НИКОЙ отдавна не се грижи. Ние сами не можем да се опазим от тях. Ние само искаме да разхождаме децата си по улиците и да не се озъртаме за падащи предмети. Моля ви! И ви благодаря!
Николай Крижитски
