Не е нужно човек да е научен експерт, за да заключи, че във всяко творчество прозират авторовите мисли, чувства, емоции, намерения. На това ни учат още през първите години на средното образование.
Понякога обаче подобни психически състояния, „крещящи” сякаш от картините, текстовете и музикалните конмпозиции на известни (или не чак толкова) творци, биха затруднили дори и най-големия специалист-изкуствовед. В подобни случаи никой не е в състояние да потвърди реалните мотиви за създаването на съответния продукт и тук разсъждението отстъпва място на предположението.
По-долу може да видите хумуристичната интерпретацията на днешните поколения относно някои от най-популярните картини в историята на изобразителното изкуство. И тъй като ние не можем да се похвалим с големи познания в областта на „рисуването”, по-голямата част от имената на картините са плод на личното ни въображение.
По-бавен прочит предполага успешно вникване в съдържанието на цитата: „Поне закрива лицето частично. Така имаме част от лицето и ябълката, скриваща явното, но скрито лице на човека. Това е нещо, което се случва постоянно. Всичко, което виждаме, скрива нещо друго. Ние винаги искаме да видим какво е скрито от това, което гледаме.”
„Вървяхме с двама приятели по едно патечка – слънцето залязваше – когато небето изведнъж придоби кърваво-червен цвят. Аз се спрях изтощен и се облегнах на оградата. Над синьо-черния фиорд и над града се стелеха кръв и огнени езици. Приятелите ми продължиха нататък, а аз стоях треперещ от страх – и усетих необятен писък, който като че изпълни цялата природата.”