Джей Кей Ролинг и детективите

Лили Големинова

„Зовът на кукувицата“ на Робърт Галбрайт – иначе казано, на Джей Кей Роулинг – се появи и у нас, обвита в ореола на големите очаквания. Горе-долу по същото време в родината на „дамата, чието име не трябва да се споменава“ Великобритания вече се говори за втори роман със същия детектив. Има и дата, на която той ще се появи – 24 юни 2014, с оригинално заглавие „The Silkworm”.

Но да започнем от самото начало. Джей Кей Роулинг – писателката, която пренаписа правилата в книгоиздаването и се превърна не само в една от най-продаваните, но и в една от най-влиятелните жени в шоубизнеса (за малко да стане „личност на годината“ за 2007 на „Таймс“ – остава втора). Във времената, в които киното и интернетът „убиваха“ четенето, тя написа най-продаваната поредица в историята на литературата – историите на Хари Потър – при това (поне първата от тях) по кафенетата, тикайки бебешка количка… в Порто или слушайки Концерта за цигулка и оркестър на Чайковски (както споделя самата тя). И после – многобройни откази от издателства до момента, в който започва „големият пробив“. Чудна история – от онези, които веднага запомняме. Аз, признавам си, съм прочела всички романи за Хари Потър – и защото имам син тийнейджър, който растеше точно с възрастта на Хари, и защото – не се смейте, ми беше интересно. Прочетох и „Вакантен пост“ и много, ама много ми хареса. И ме стисна за гърлото, и дълго време не ми излизаше от съзнанието – безпощадна е на моменти мадам Роулинг.

И очаквах с голямо нетърпение нейния детективски роман. Защото винаги съм обичала добрите детективски романи и защото напоследък рядко се пишат такива или все се опиват да приличат на някой вече създаден. Не се разочаровах – „Зовът на кукувицата“ е увлекателен, майсторски написан, с отделни пасажи, които „ти отнасят главата“, с точния анализ на някои „уж отдавна“ познати и описани ситуации.

ГРАДЪТ – Лондон

Интересното в този роман не е фабулата, няма и кой знае колко изненадващ финал – това, което грабва са героите, атмосферата и малките неща. Нарочно не използвам думата „детайли“ – това са си именно малки неща, които правят историята жива и дишаща. Тя се разгръща на фона на днешен Лондон, който е уловен изключително майсторски в кратки описания т, които лаконично, но запомнящо се рисуват един многопластов образ – Лондон е там, диша и участва в интригата.

ДЕТЕКТИВЪТ

Страхотно попадение! Джей Кей Роулингс е намерила добрият баланс между романтиката на един Марлоу, например и съвременния образ на детектива. Чешит, без лустро, но с интересни акценти (баща – рок-звезда, дървена протеза на крака), ветеран от Афганистан, в момент на криза в личния живот – линия, която придава „всекидневен“ привкус на книгата на фона на разследването на убийството на известен модел. Та за Корморан Страйк – сериозно, така се казва детективът – той е доброто „лошо“ момче – не че не е клише, но е някак истински.И е симпатичен. И е ясно, че ще има още романи с него в главната роля. Опивам си да си представя и кой би могъл да го изиграе. Такива сме вече – мислим в трейлъри. Но в историята има една уютност, една картинност, една ненатрапчива интересност – ако мога да използвам тази дума – която ни кара да искаме да се сгушим в леглото с този роман и да си четем на воля.

И като порасна и стана известна, ще си правя, каквото искам

Ами, извоювала си е това право Джей Кей Роулинг. Явно като дете е чела много детективски романи (освен любимата си Джейн Остин), явно много си е мечтала да пише някой ден такива – и ето, вместо да пие коктейли на някой екзотичен остров и да прави каквото й скимне с милионите от „Хари Потър“, тя прави това, което иска – пише. В случая, под друго име. У нас от самото начало се знаеше, че Робърт Галбрайт всъщност е тя, но при световната премиера на книгата минава известно време преди широката разгласа на този факт. Е, след като става ясно, продажбите вървят стремително нагоре… но всичко, което привлича хората към книгите е добро. Нали?!

И да не забравя – прекрасен превод на Надя Баева!