Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com). В 5 части ви представихме какви са предразсъдъците, които, ние българите имаме за Турция и турците. Сега е време да обърнем огледалото и да видим какви са митовете и легендите, които турците имат за нас. Ако сте пропуснали първа и втора част можете да ги видите тук. Време е за трета и последна част. Ще се радваме, ако сме променили предразсъдъците на поне един човек.
Е, това е традиционна глупост. Руснаците и те още не могат да разберат как така естонките са се отказали от сексуалните им услуги, ама… пияници, как да не се откаже човек.
И все пак сериозно. Вече споменатата ми прабаба, която при разгрома на Априлското въстание е била 7-годишно момиченце, вече след Освобождението, т.е. поне десетина години след Априлското въстание е родила първото от дванайсетте си деца. Баба ми пък, Бог да я прости, беше кинта и петдесет, и когато мъжете в родата я бъзикахме каква е дребна (а нашите мъже са от тези, дето има какво да им прегръщаш ;)), винаги отговаряше „аз съм дванайстото дете, за мен не стигна материалът. ;)“ Почина през 1992 г. Бабо, понякога си мисля за теб!
Гореописаните 12 деца са правени и гледани, когато ни един турчин не е имало наоколо (във вече свободна България), още повече, че става дума за град Панагюрище, където и преди Освобождението единственият турчин е бил шефът на заптиетата. И даже не са му давали да доведе всичките си жени, а само едната – щото градът е християнски и не бива да разбунват духовете излишно.
Бях чел някъде, че към момента на Освобождението българите са около 3 милиона. 130 години по-късно, даже след жестокото кръвопускане на постсоциалистическа България, сме 7 и половина. Да ви кажа: правенето на деца не се прави „по инерция“.
Нито проблемът с днешната ниска раждаемост, нито решението му (редовен семеен секс), имат нещо общо с турците или Турция. Жените да не се оправдават с това, че мъжете им не са милионери. Бащата на онези 12 деца не е бил такъв. Някъде другаде е разковничето, но ако го знаех, щях да стана най-великият български политик.
Не ми се ще да питам колко от турските ми колеги го знаят, а за гастарбайтерите съм много склонен да го вярвам.
И все пак мен ме загложди въпросът: минаретата в Пакистан и Малайзия от западната страна ли са?
Исус наистина се води един от предтечите на Мохамед. Просто мохамеданите не вярват, че е възкръснал. В крайна сметка затова другата дума за религия е „вяра“.
Е, няма как в християнстовото да има нещо за мохамеданството – просто мохамеданството е по-новата религия. По същия начин християнството съдържа в себе си нещо от юдаизма, без юдаизмът да говори нещо за християнството – просто християнството е по-нова вяра от юдаизма.
Аврам е общ и за трите религии. А знаете ли как е „мъж“ на турски? Адам. А името Адам е А(Е)дем
Нали затова се счита, че това са трите Аврамистки религии, ясно е, че всяка следваща съдържа части от по-ранната. И аз не знам каква религия ще измислят през 2221 година, та да се нагодя към нея от сега.
Това е голяма грешка както на приеманите, така и на приемащите народи. За чий ви е от едно гето да се местите в друго? За да тормозите нови съседи ли? Гетото си е гето, независимо дали е Варшавско, Филиповци, в Анадола или нейде из Германия. Гетата са едно от най-страшните за човешкото развитие места. Не ви трябват.
Много подозирам, че това е вярно. Съдейки по драстичната разлика в турско-турските и гастарбайтерско-турските мнения за България, съм мнооооого склонен да се съглася.
Сигурен съм, че списъкът ни не е пълен, но ако някой има да добави нещо – да добавя, а всички ние ще се опитаме да го обсъдим. Предразсъдъците не бива да се крият зад измислена псевдо-толерантност. Ако ги крием – някой ден, скритото под килима ще се появи под формата на нощно чудовище и ще се чудим какво да го правим и как да го борим.
1. Има страшно много „много богати“ хора. Особено в големите градове и дори не са мафиоти!
2. Имат големи традиции в джаза. Оттук се прочува Нора Джоунс!
3. Турската закуска е сто пъти по-здравословна и хубава от английската.
4. Имат механи, които всъщност за нощни заведения с жива музика от всякакъв тип. Хората ходят там, за да пият и пеят с оркестъра. Като у нас :))
5. Няма да спра да се шашардисвам, когато някой младеж или направо мъж на средна възраст стане, веднага щом вляза в маршрутката.
От няколкомесечния ми опит в Турция и с турците мога да кажа, че имаме добър съсед, който заслужава уважението ни. Турция не е най-хубавото място за живеене с света (даже сравнено с България), но пък е много добро място за работа. Турция е хубаво място за живеене,само ако си чужденец от запад! (само да не си грък ) Предполагам, че всяка страна с голям стопански ръст не е добра за живот, но е добра за работа. Хората също са добри, и то много. И въпреки, че градът, в който живея не е с нищо забележителен и от туристическа гледна точка (няма абсолютно нищо за гледане), трябва да ви кажа, че точно това ми помогна да погледна нормалната Турция.
Искам да благодаря на Ангелина, Гери, Комитата, Мустафа, Юсеин и Яна за съставянето на списъка, а така също и на специално пазеният в тайна редактор на настоящия текст.
А Турция не ми взе акъла, но ми открадна сърцето. Открадна го безапелационно и еднозначно. И понеже „Турция ми открадна сърцето” звучи абстрактно, то нека спомена поименно „крадците“ – момчетата и момичетата, с които съдбата ме събра Ето ги: Бурак, Вейси, Дерия, Ибрахим, Йозлем, Мерве, Муталип, Октай, Первин, Пънар, Саадет, Севги, Серджан, Серкан, другия Серкан, Серхан и накрая и съвсем не на последно място – Ясемин (очите ми, джанъм :)) Благодаря ви!