София – кандидат за домакин на XVI-тите Зимни Олимпийски игри през 1992

Малко история… или научна фантастика, преценете сами. Припомняме една стара статия (от 2005) на колегите от http://www.ski.bg, където можете да следите всичко около зимните спортове у нас и по света.

Далеч назад остана времето, когато българските скиори само научаваха, че някъде се провеждат Олимпийски зимни игри. Преди повече от половин век те отбелязаха и първото си участие в тях. Но никои не е посмявал и да мечтае дори, че ние можем да предложим домакинство за тяхното провеждане. Ето че и това време доиде, когато трябваше да мерим ръст с такива популярни зимни центрове като Албертвил (Франция), Фалун (Швеция), Кортина д’Ампецо (Италия), Берхтесгаден (Федерална Република Германия), Анкоридж (Съединени Американски Щати) и Лилехамер (Норвегия) за игрите през 1992 г. Предложихме София с Витоша.

Добре известно е какви възможности са необходими за една такава грандиозна задача: финансови, материално-технически, организационни, социално-битови и много други. БОК и ЦС на БСФС, подкрепени с правителствено решение, задълбочено оцениха какво има и какво от необходимото може да бъде направено в София и на Витоша и кандидатурата на нашата столица беше официално подадена в МОК. Разчиташе се и на досегашната роля на България в международното спортно и олимпийско движение, на факта, че тя е една от 13-те страни, участнички в първите съвременни олимпийски игри, на приноса на нашата страна в популяризирането и утвърждаването на високохуманните принципи на олимпизма и на неговата роля за световен мир.

17 октомври 1986 г. В седалището на МОК в Лозана се провежда неговата 91-ва сесия. Една от най-важните задачи пред членовете на комитета е изборът на домакин за Олимпийските зимни игри през 1992 г. Борбата между отделните кандидатури бе пред своята кулминация. А беше наистина борба. Защото многочислени (с изключение на София) експедиции на градовете-кандидати бяха дошли на брега на Леманското езеро, за да защитават и доказват предимствата си. От всички само Кортина д’Ампецо бе вече домакин на Игрите, а Фалун провеждаше вече четвъртата си кандидатска кампания, въпреки че Швеция е добре известна с успехите си в зимните спортове. Борбата излезе от рамките на националните спортни организации и почти навсякъде прие формата на държавна задача. Достигнат бе невиждан връх в конкуренцията с огромна по мащабите си предварителна агитация, пропаганда и реклама, посещения на видни спортни и политически дейци, вложени бяха колосални суми. Само малкото норвежко селце Лилехамер до деня на гласуването бе изразходвало три милиона долара в рекламната си кампания. През целия период на кампанията по кандидатурите и на самото им представяне пред членовете на МОК, начело на делегациите на Швеция и Норвегия бяха техните крале – Крал Густав XV и Олав V. Френският премиер Жак Ширак непрекъснато сновеше между членовете на МОК, а в помощ на Албертвил бяха такива крупни спонсори като фирмите „Ситроен“, „Рено“, „Евиан“ и много други, за да се стигне до фабриката за производство на ножчета „Спинел“ в Савоя. За икономии (никой…) не мислеше. 160 ентусиазирани привърженици на кандидатурата на столицата на Аляска бяха навсякъде из седалището на МОК в Лозана, развяваха знамена и плакати, скандираха и приканваха членовете на МОК да гласуват за Анкоридж. Множеството от разнообразни реклами, тържествени банкети, приеми и коктейли, разноцветни сувенири и шумни групи от ентусиазирани агитатори достигна небивало равнище (нещо, което финансово по-слабите не можеха да си позволят…)

Начело на италианската пропагандна кампания, освен правителството и добре подготвената делегация, бе световни известната кинозвезда Джина Лобриджида. В павилиона на шведската делегация гостите посрещаше легендарният Ингемар Стенмарк. Беше пределно ясно, че борбата ще бъде наистина крайно оспорвана. Нашата кандидатура не разчиташе единствено на самоцелен шум и реклама. Зад нея стояха гаранциите на държавата, а София бе доказала признатите си възможности за домакин и организатор на състезания от най-висок ранг. Кампанията ни се водеше в името на мира и дружбата между народите, в името на високоблагородните идеали на олимпизма и на Пиер дьо Кубертен, намерили място в неговата ода „О, спорт, ти си мир“ и в издигнатия от нашата страна девиз на олимпийския конгрес във Варна „Спортът за един мирен свят“.

Делегацията ни се ръководеше от Георги Йорданов, заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета за духовно развитие. В нея бяха включени членът на МОК генерал-полковник Владимир Стойчев – почетен председател на БОК, председателят на БОК Иван Славков, председателят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, председателят на Българската федерация по ски Васил Попов и най-именитият ни скиор Петър Попангелов.

Тайното гласуване бе продължително и напрегнато. Предварителните анализи на възможностите, сочени от американската преса, предвиждаха победа на Фалун, а София бе оставена последна. В началото на гласуването, поне това предвиждане за София бе опровергано. След първия тур с най-много гласове бе нашата столица, макар и недостатъчни за спечелване на домакинството. В общо петте тура, София бе два пъти на първо място и три пъти на второ. Накрай победата спечели Албертвил, ние останахме на второ място, а Фалун – на трето…

Неизбежен е въпросът трябва ли да сме огорчени и загубихме ли много. Действително не спечелихме кандидатурата, но София и нашата страна извоюваха нов авторитет и международно признание сред световната спортна общественост в достойно съперничество с представители на най-силните страни в ски спорта и в зимните спортове изобщо. Не могат да останат забравени и положителните оценки на многобройните представители на МОК, на ФИС и на други международни спортни организации, които проучиха предлаганите възможности на нашата столица за домакин на Игрите. Милиони хора получиха представа за нашата страна, на нейните зимни центрове, за нашия народ с неговите обичаи и фолклор, за нашата привързаност към олимпийската идея. Ето защо неудовлетворението и унинието трябва да отстъпят място на заслужено повишеното самочувствие, на оптимизма. А и загубата е в конкуренция с изключително силни съперници, от която ние излязохме с достойнство пред света.

Кампанията на кандидатурата на София изведе проблемите на ски спорта у нас наред с най-актуалните на българския спорт изобщо.

Можеше ли да спечелим все пак? Реално погледнато – трудно. Сред членовете на МОК тези от Източна Европа са малцинство. А това далеч не е последният фактор при избора. А и финансовите възможности, проявени в отделните кандидатури, се оказаха с важно значение…

Проблем, който става все по-актуален, е за така наречените „открити игри“, които дават възможност за участие и на аматьори, и на професионалисти. Това надхвърля Хартата на МОК, нарушава заветите и принципите на Кубертен, а мнозинството от членовете на МОК приемат това с примирение, както и на все по-бурното навлизане на индустрията и комерсиализацията.

Говори се (а е и напълно възможно) за негласно „разпределение на гласовете между Барселона – за Летните игри, и Албертвил – за зимните“, което се е почувствало съвсем осезателно след гласуването, от многозначителни полуусмивки.

И все пак, не пропуснахме ли нашия шанс? Струва ми се, че зародишът на неуспеха ни трябва да се търси далеч преди кулминацията в Лозана. Ние слабо (не по нашите, а по международните критерии) пропагандирахме нашите възможности пред света. Не можахме да представим в най-пълен и завършен вид немалкият опит на София в провеждането на авторитетни международни спортни прояви от най-високо равнище. Опит, който не можа да бъде популяризиран максимално пред международната спортна общественост. Не на последно място не можахме да си дадем ясна сметка и да убедим в това всички у нас за значителния икономически и социален ефект от едно олимпийско домакинство в София.

Наистина, в оспорваната конкурентна борба не бяхме фаворити, но не бяхме и без шансове. Имахме надежди. Какво друго ни остава, освен да гледаме напред и да се готвим с още по-голямо старание за по-забележимо участие в игрите през 1992 г. в Албертвил, а и още по-напред – към 1994г.!

материалът е по книгата на здф. Йордан Гълъбов
„СКИ СПОРТЪТ – поява и развитие“, издадена 1988 г.

Факти:

16-ти Зимни Олимпийски игри – Албертвил, Франция
8-13 февруари 1992 г.
64 държави, 1801 състезатели (488 жени)
6 спорта, 57 състезания

На 16 октомври 1986 г., по време на 91-вата сесия на МОК в Лозана, Швейцария, след общо шест гласувания, за домакин на 16-тите Олимпийски зимни игри през 1992 година беше избран Албервил. Броят на гласовете, които спечели всеки от кандидатите за домакинство бяха следните:

Round 1 2 3 4 5 6
–––––––––––––
Albertville 19 26 29 42 – 51
Sofia 25 25 28 24 – 25
Falun 10 11 11 11 41 9
Lillehammer 10 11 9 11 40 –
Cortina d’Ampezzo 7 6 7 – – –
Anchorage 7 5 – – – –
Berchtesgaden 6 – – – – –