Французите, работещи в Швейцария, ще загубят работата си заради референдума?

Карин Албертатзи от Франс прес

Швейцарците „не могат да ни уволнят от днес за утре“, уверени са френските трансгранични работници – медицински сестри, сервитьорки или работници. Повечето французи в Швейцария не се страхуват изобщо, че положението им е заплашено след гласуването в подкрепа на ограничаване на имиграцията.

Натали Алм, 45-годишна жена от Елзас, работи като сервитьорка в голямо шикозно кафене в центъра на Базел, заедно със сръбкиня, алжирец и турчин. „Ако премахнат всички трансгранични работници тук, вече няма да ходите в банката, в кафенето или да си пазарувате“, казва тя с поднос в ръка.

„От десет години работя на това място. Няма как да ни уволнят от днес за утре, те имат огромна нужда от нас“, допълва Сабин Хефлингер, сервитьорка в съседната пицария. Според нея „швейцарците не искат да работят в ресторантьорството, работи се по много часове и е зле платено“.

Около 150 000 такива работници пресичат всеки ден френско-швейцарската граница. В Брюксел, където участва на среща с европейските си колеги, френският министър по европейските въпроси Тиери Репантен опита да ги успокои, като подчерта, че гласуването на квоти за имигранти на неделния референдум няма да има „незабавни последици“ за тях.

ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА

Лориан Шулер, заминаваща с наемане на хора в агенция за временна трудова заетост в Базел, е „донякъде загрижена“ за своето бъдеще. Тя смята че властите „не могат да принудят предприятията да изхвърлят хората на улицата“, когато при всяко положение „швейцарската икономика не може да се държи стабилно без чуждестранните и трансграничните работници“.

Тази трийсетина годишна французойка признава обаче, че усеща „проблем в заобикалящата я среда“. „Криза е, швейцарците търсят изкупителна жертва“.

В някои промишлени предприятия като това в кантона Во, където работи Рафаел Борн, жител на община Пантарлие в департамента Ду, „вече не дават работа на французи, а пазят работните места за швейцарци“.

Гласуването не е било коментирано с колегите му, когато отишъл на работа в понеделник, „но швейцарските служители винаги са ни казвали, че им крадем работните места, това не е нещо ново“, каза Рафаел Борн, който в свободното си време е активист за социалното осигуряване на трансграничните работници.

Френски специалист по информационни технологии, пожелал анонимност, който работи в Женева, вижда в това „вот на остракизъм, на отхвърляне“, който не го изненадва. „Трансграничният работник е зле възприеман в женевския регион“, уверява той. Въпреки това на неделния вот в Женева гласуваха „против“ ограничаването на имиграцията.

20 или 30 години назад

Друга е атмосферата в този цех на металургично предприятие в кантона Юра, където Ален работи от 15 години. (Резултатът от) „вота е изненада“, разказва работникът. Той казва, че вярва на всички свои колеги, които са го уверили, че са сред 49,7-те процента гласували „против“. „Тук при нас, стига да бачкаш добре, няма значение от каква националност си“.

Швейцарските власти имат на разположение три години да приложат ограничението на имиграцията. Трябва да се види в детайли как всеки кантон ще приложи квотите и под каква форма, заяви Марк Филип, който пътува всеки ден от градче в департамента Горна Савоа, за да работи в отдела за човешки ресурси в Университетската болница в Лозана.

Според него „се връщаме 20 или 30 години назад. Това създава опасност от удължаване сроковете по наемане на работа. Пак ще трябва да се доказва всичко с документи“.

Освен това квотите ще бъдат трудно приложими в областта на здравеопазването, „защото Франция е тази, която доставя медицински сестри на Швейцария. Това е дефицитен сектор от гледна точка на работна ръка, също както информационните технологии и инженерните специалности“.

Марк Беро работи като кинезитерапевт в клиника в Лозана. Той потвърждава, че 80 процента от медицинските сестри са французи. „Швейцария има нужда от чужденци, за да функционира“.

Във всеки случай не всички са готови да понесат нови административни главоболия, например Натали Алм – „Ако това ми направи живота по-труден, ще опитам да се върна във Франция“.