Добрите стари приятели

Те са приятели отдавна – рядко обаче атмосферата в отношенията между Париж и Вашингтон е била така ведра, както при сегашното посещение на Франсоа Оланд в САЩ. Близостите между двамата президенти също са очевидни, пише Дойче веле.

Американскит президент обича да се шегува, че познанията му по френски се свеждат до „merci beaucoup“. Това обаче едва ли ще затрудни диалога между двамата. А теми за разговор има колкото щеш. Като се започне от търговските помощи за двете позакъсали икономики и се стигне до аферата с подслушванията на американската Агенция за национална сигурност (АНС). Барак Обама приема днес (11.02.) френския си колега във Вашингтон. Но истинското постижение в американо-френските отношения е блестящото им сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността, казва Кристофър Чивис от мозъчния тръст RAND във Вашингтон. Според него Обама и Оланд ще се опитат да подсилят допълнително сътрудничеството си в Африка – в страни като Либия и Мали, както и в Централноафриканската република.

Като съюзник на САЩ, Франция изигра решаваща роля за свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи през 2011 година. По-късно Париж участва в бомбардирането на ислямистите в Мали. САЩ наблюдаваха със задоволство как Франция гони бунтовници, близки до Ал Кайда, от градовете на тази северозападна африканска държава, а впоследствие им се притекоха и на помощ.

Американците не изпратиха свои войски, но осъществиха подкрепа чрез свои експерти и безпилотни самолети. „Във Вашингтон са наясно, че когато става дума за борба срещу тероризма, САЩ и Франция са равностойни партньори“, казва Чивис и добавя: „Мисля, че с изключение на Великобритания, има малко други страни, които да гледат на тероризма по същия начин като САЩ“.

Вироглавите французи

Този факт се регистрира и в Африка. Миналата седмици правителството на Нигер настоя САЩ и бившата колониална сила Франция да предприемат съвемстни военни действия за прогонването на терористичните групировки в Южна Либия. „Франция е показала, че е готова да действа. А това впечатлява американските политици и американското правителство“, казва експертът по въпросите на европейската сигурност.

Американо-френските отношения обаче не винаги са били безметежни. Много често се е случвало „вироглавите“ французи да създават проблеми на съюзниците си отвъд океана. През 1966 година френският президент Шарл де Гол например изтегли френските представители от командните структури на НАТО с цел да запази суверенитета на ядрената сила Франция.

Това силно раздразни американците, а когато след атентатите от 11 септември 2001 година правителството на Жак Ширак отказа да участва във войната в Ирак възмутени американци изливаха бутилки „Бордо“ по улиците на Вашингтон. Много скоро обаче отново се повявиха поводи за задоволство, казва Чивис: „САЩ и Франция си сътрудничеха добре в борбата срещу тероризма, както и в ядрения конфликт с Иран. Саркози изпрати военни части в Афганистан и нормализира отношенията с НАТО“, казва той.

„Oldest Ally“

Президентът Барак Обама непрекъснато подчертава, че Франция е не само най-старият съюзник на Америка, но и един от най-близките. Това си пролича в Сирия например, където Париж застана твърдо на страната на САЩ. За разлика от Лондон, французите бяха готови за военна намеса още през миналата година. Вашингтон започна твърде подчертано да ухажва френските си партньори, а външният министър Кери дори ги обяви за „Oldest Ally“ (най-стария ни съюзник) – факт, който предизвика очевидно раздразнение сред британците.

„Факт е, че САЩ и Франция все повече сближават позициите си по въпросите на сигурността и външната политика и не е изненадващо, че това ядосва британците. Мисля обаче, че те няма защо да се притесняват. В крайна сметка заздравяването на трансатлантическите отношения е в интерес на всички“, казва Кристофър Чивис.

Онова, което французите обаче не могат да преглътнат е американското желание да подслушват всичко и всички. Оказа се, че не само Меркел, но и Оланд е бил подслушван от АНС. Това го накара още миналата есен възмутено да поиска разяснения по въпроса. В актуално интервю за списание „Тайм“ Оланд говори за „труден момент не само в отношенията между Франция и САЩ, но и между САЩ и Европа като цяло“.

Политическа близост

Едновременно с това обаче Оланд заяви, че не е огорчен от Обама. Кристофър Чивис смята, че двамата държави глави имат много общи черти – и главно прагматичния подход към политиката. В това отношение Обама е много-близък до Оланд, колкото до предишния френски президент Саркози.

Франсоа Оланд беше приет в Монтичело. Бившата резиденция на президента Томас Джеферсън символизира началото на едно дълго приятелство. След като французите едно време помагат на американците във Войната за независимост от британските колонизатори, Джеферсън става дипломат в Париж. „Живот, свобода и право на щастие“, този цитат от Американската декларация за независимост често служи на президента Обама, за да подчертае своето верую. Без запъване Барак Обама изговаря и думите „Liberte, Egalite, Fraternite“ (свобода, равенство, братство). Макар и с американски акцент.