Успехите на македонските президенти

Откакто обяви независимостта си, Република Македония е била ръководена от четирима президенти. Кои са техните успехи и разочарования, възходи и падения? Един обзор на македонската редакция на Дойче веле.

Първият президент на независима Македония Киро Глигоров (1917-2012) встъпи в длъжност на 27 януари 1991. Тогава той бе на 73 години и имаше зад гърба си половин век на отговорни постове в бивша Югославия, а пред себе си – голямо предизвикателство: да изгради институционалните основи на независимата македонска държава. Живко Кондев, дългогодишен началник на кабинета на Глигоров, смята, че този президент ще остане в историята с няколко постижения: референдума за независимост, приемането на новата конституция, усилията му за демократичен преход и вътрешна консолидация на страната и нейното международно утвърждаване.

Кондев хвали Глигоров за неговите държавнически умения, за мъдростта и дипломатическия му такт, които укрепили етническия мир в страната. По време на неговото управление Югославската народна армия се изтегли от Македония въз основа на подписан договор и без никакви кръвопролития – за разлика от случилото се в другите бивши югославски републики. По същото време Македония влезе в ООН, макар и под името БЮРОМ, което и до днес не задоволява македонците. Но без този компромис страната навярно и досега щеше да чака в преддверието на световната организация. През 1995 година Глигоров оцеля след атентат, който и до днес крие много тайни. Три години по-късно беше атакуван с обвинения за любовна афера.

Киро Глигоров остана на президентския пост до 19 ноември 1999-та, а през 2000-та година влезе в книгата на рекордите „Гинес“ като част от двойката „най-възрастен президент и най-млад премиер“.

Успехите на Трайковски

През декември 1999 президент на Република Македония стана Борис Трайковски (1956-2004). Първоначално изглеждаше, че той ще има по-малко работа от своя предшественик, след като редица държави признаха Македония. Тогава обаче дойде кризата от 2001 година.

През първите две години от мандата си Трайковски успя да преодолее два свои недостатъка: липсата на политически опит и липсата на подкрепа от своята партия за важните политически проекти. Неговият съветник по националната сигурност Стево Пендаровски казва, че най-голямото постижение на Трайковски е потушаването на етническата криза от 2001 година, когато страната беше на ръба на гражданска война. С участието в мисиите в Ирак и Афганистан президентът освен това успя да позиционира Македония близо до големите сили. По време на неговия мандат САЩ практически признаха конституционното име на страната, доколкото термините „Македония“ и „македонско правителство“ се споменават в документ, подписан включително и от Колин Пауъл. Трайковски беше първият президент, публично влязъл в джамия и отправил официално обръщение на албански език. Медиите и съпартийците му понякога му се подиграваха заради струмишкия диалект и заради модела на обувките, които носеше, но международната общност много добре разбра неговия речник, насочен към мир, толерантност и готовност за големи политически стъпки.

Трайковски загина в самолетна катастрофа през февруари 2004-та година, а извънредните президентски избори след смъртта му бяха спечелени от Бранко Цървенковски – дотогава премиер.

Мандатът на Цървенковски

Рената Тренеска-Дескоска, тогавашна съветничка на Цървенковски, казва: „Цървенковски беше силен президент с ключова роля както във външната, така и във вътрешната политика. По време на неговия мандат (2004-2009) САЩ признаха страната с конституционното ѝ име, а ЕС ѝ даде статут на кандидат за членство.“

На срещата на върха на НАТО в Букурещ Гърция блокира кандидатурата на Скопие за членство в Пакта. Тогава Цървенковски каза: „Най-голямата грешка, която една държава може да направи, е заради един такъв провал да се откаже от историческата си визия. Ако иска да бъде стабилна и просперираща държава, Македония няма друга разумна алтернатива освен бърза интеграция в евроатлантическите структури.“

С какво ще помнят четвъртият президент?

Георге Иванов пое президентския пост през май 2009-та. Той стана четвъртият президент на Република Македония след като бе официално предложен като независим кандидат от група учени и интелектуалци. Ясно беше обаче, че зад тази номинация стои управляващата десница. Един от неговите приближени, бившият посланик Димитър Мирчев хвали стандартите му на поведение: „Иванов не се е замесвал в никакви афери, не е имало съмнения в неговата честност, в семейния му и обществен живот.“

Според допитванията почти три четвърти от македонците смятат, че Иванов честно е изпълнявал задълженията си. „Той беше изключително динамичен: няма друг президент с толкова международни срещи, контакти или лекции в университети. Освен това Иванов прояви твърдост и принципност както в защита на македонската идентичност, така и в спора за името“, казва Мирчев.

Засега още не е ясно дали Георге Иванов ще се кандидатира за втори мандат и дали ще получи подкрепата на албанската партия ДСИ, която не е доволна от твърдата политика на ВМРО-ДПМНЕ в сферата на междуетническите отношения.