Късогледството на швейцарците

На референдума в неделя (09.02.) швейцарците решиха, че искат по-малко имигранти в страната си. Това решение би могло да им нанесе неочаквано големи щети, коментират експерти за Дойче веле.

Швейцария остана незасегната от световната икономическа и финансова криза. Конюнктурата ѝ процъфтява – и то най-вече благодарение на интензивната външна търговия и на множеството висококвалифицирани специалисти от чужбина. Сега обаче решението, взето от населението на алпийската република, буквално погребва тези две опори на икономическото благосъстояние, смята Ралф Боп, директор на Германо-швейцарската търговска камара. „Голямата несигурност, която съществува в момента, засяга както работодателите, така и работниците. Те не знаят какво ще означава за тях взетото решение. Нещата трябва да бъдат уредени бързо, тъй като от гледна точка на инвестициите несигурността представлява истинска отрова за фирмите“, казва той.

Трудната задача на правителството

Призивът е отправен на първо място към швейцарското правителство, тъй като взетото от народа решение трябва да бъде приложено в рамките на следващите три години. Политоложката Щефани Валтер, професор по международни отношенения в университета в Цюрих, смята, че правителството е изправено пред доста сложна задача. „От една страна народът изпрати ясен сигнал с решението си, а и швейцарската Народна партия, предложила референдума, ще следи за неговото изпълнение. От друга страна обаче свободното движение на работна ръка е заложено в двустранните договори с Европейския съюз“, обяснява тя.

Към всичко това се добавя и т.нар. клауза „гилотина“, съгласно която всичките седем двустранни договора между ЕС и Швейцария губят своята валидност, ако дори и само един от тях бъде денонсиран. Според Ралф Боп в такъв случай последствията за швейцарската икономика биха били катастрофални. Той изтъква, че има и редица други области, в които съществуващите в момента облекчения биха отпаднали – като взаимното признаване на сертификати, търговията със селскостопански продукти или рамковото споразумение за научно-техническо сътрудничество.

Общият брой на споразуменията между ЕС и Швейцария в различни сфери на политиката и икономиката е 120. От особено значение е групата на „Двустранните споразумения II“, които се отнасят до правото за предоставяне на убежище и присъединяването към Шенгенското пространство. Сега и тяхната валидност би се оказала под заплаха.

Възможните решения

Щефани Валтер е убедена, че имиджът на Швейцария като отворена към света страна с глобално ориентирана икономика ще пострада сериозно. „Това ще е особено очевидно, когато става въпрос за инвестиции. Фирмите вече много по-сериозно ще обмислят решението си дали да изберат Швейцария или по-скоро някоя друга държава от ЕС“, казва политоложката.

Според нея пред правителството в Берн сега има два възможни изхода. „Единият е да бъдат определени толкова високи контингенти, които така или иначе да не могат да бъдат попълнени. Това обаче няма да съответства на намеренията на организаторите на референдума и ще е трудно приложимо във вътрешнополитически план. Вторият обсъждан вариант е определянето на високи контингенти за гражданите на държавите от ЕС за сметка на квотите за трети страни, което определено ще бъде болезнено за вторите“.