Иска ли Швейцария имигранти?
Ще ограничи ли Швейцария достъпа на имигранти? Това ще се решава на референдум в неделя (09.02.). Швейцарската народна партия твърди, че има масов наплив на чужденци, който трябва да се спре, предава Дойче веле. А какво мислят швейцарците?
Само индийското население расте с по-бързи темпове от швейцарското – с тази аритметика популистите в страната се опитват да си осигурят липсващите проценти. Няма съмнение, че Швейцария е привлекателна за имигрантите, които в момента са 24 процента от населението. Повече има само в Люксембург – 40 на сто. За сравнение – в Германия те са само 8 процента. Швейцарската народна партия бие тревога, че годишно в страната се заселват 80 000 чужденци, тоест – възниква по един малък град. В резултат от това, твърдят привържениците на ограниченията, влаковете в Швейцария са претъпкани, пътищата са задръстени, природата се разрушава, социалната система е претоварена, а работните места на швейцарците са заплашени.
Първите три аргумента са доста спорни, а колкото до работните места – според съюзите на предприемачите (които влагат милиони, за да осуетят инициативата) страната се нуждае от квалифицирана работна ръка, каквато предлага трудовият пазар в ЕС. Тук трябва да се уточни, че от 1999 година Швейцария има споразумение с Евросъюза за свободно придвижване на хора. Това споразумение е част от пакет с други договорки, и ако Швейцария едностранно ограничи достъпа на европейски граждани, както предлагат консерваторите, останалите споразумения с ЕС също автоматично ще се прекратят. Председателят на Еврокомисията Барозу вече предупреди, че тъкмо благодарение на тези споразумения Швейцария има свободен достъп до 500-милионния европейски пазар и че всяко трето работно място в страната зависи от търговията с ЕС.
Дискусии за българите и румънците (Съвместно с предаването „Светът е седем“ на БНТ)
Тук става дума отново за свободата на придвижване за гражданите на Евросъюза, за правото им да работят в други страни, включително и в Швейцария. Има обаче една разлика. Граждани от ЕС могат да се заселват където си искат на неговата територия, в Швейцария обаче – само ако имат работа. В крайна сметка работата опира до социалните помощи. Дискусията в Швейцария набра скорост тъкмо покрай споровете най-вече в Германия и Великобритания около правото за свободно придвижване на българи и румънци. В Германия и Великобритания от месеци се води истинска политическа и медийна битка на гърба на българите и румънците.
Британският премиер Камерън и най-вече популистката Британска партия на свободата /ЮКИП/ искат да ограничат достъпа им до социалната система в страната. На сходна позиция са и политици от Християнсоциалния съюз на Германия /ХСС/, който участва в правителството. Главният въпрос гласи: имат ли право тези пришълци на помощи за безработни, ако не са работили нито ден в страната? Опасението зад този въпрос е, че десетки хиляди бедни хора от България и Румъния ще нахлуят в страните от ЕС само заради детските надбавки (на които имат право) и помощите за безработни, около които в момента се спори. Отделните държави в ЕС засега решават този въпрос „на парче“, окончателна яснота може да даде само Европейският съд, защото в случая общоевропейските разпоредби са по-силни от националните.
В този смисъл проблемът с имигрантите излиза на преден план най-вече покрай евроизборите през май. Той се превръща в централна предизборна тема както в Германия, така и във Великобритания. Според допитванията в редица европейски страни, в бъдещия Европейски парламент ще влязат над 20% депутати от антиевропейски партии, които паразитират тъкмо върху страховете на хората за работните им места и за социалните им системи. Това принуждава и проевропейските партии, каквито например са управляващите в Германия ХДС и ХСС, да се съобразяват с тези страхове и предразсъдъци, ако искат да запазят досегашното си присъствие в Европарламента. С две думи, в цялата работа има много повече политически сметки, отколкото реална оценка на ситуацията. Същото, впрочем, важи и за референдума в Швейцария, където Народната партия видимо игнорира реалните факти и обслужва смътните интуиции на част от избирателите.
