Безопасността на храните – тема номер 1 за България и ЕС

Хранителната промишленост в ЕС е на годишна стойност 750 млрд. евро, като компаниите, работещи в сектора, са 17 милиона. Това прави безопасността на храните тема номер едно както в България, така и в цяла Европа, като тя засяга не само интереса на потребителите, но и на една огромна индустрия. Това заяви европейският депутат Антония Първанова (АЛДЕ) в рамките на конференция на Информационното бюро на ЕП в България, която се проведе под мотото „Знаете ли какво ядете?“ в петък. По думите ѝ, приемането на новото европейско законодателство в областта на храните и тяхното етикетиране, е минало под знака на безпрецедентни конфликти в комисиите и пленарната зала на ЕП.

„Не би трябвало дебатът да бъде по линията бизнес интереси срещу обществено здраве. Не може да има такова противопоставяне, защото в крайна сметка, подобни решения рефлектират върху социалните и здравни системи“, категорична бе д-р Първанова, която е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент. „Нека има прозрачност, нека индустрията печели, но нека и хората да имат право на избор. Когато правилата съществуват и важат за всички, няма да имаме такива притеснения. Трябва баланс и синхрон между политика, медии, граждански организации по темата – всичко друго създава усещане за корупция“, добави още тя.

Евродепутатът изрази своето съжаление, че след гласуванията в Пленарната зала от новия регламент за етикетирането на храните са отпаднали важни точки, отнасящи се най-вече до задължителното обозначаване на съдържанието на трансмазнини, системата за цветово кодиране на храните, предупреждението към бременните жени за съдържание на аспартам, забраната за достъп до пазара на храни от клонирани животни: „Успяхме да се преборим доброволното етикетиране на трансмазнините да е по отношение на страните членки, а не на индустриите“, посочи още Първанова. Това означава, че правителствата имат правото да задължат бизнеса да обозначава трансмазнините в етикетите на предлаганите продукти.

Антония Първанова призова българската държава да проведе мащабна кампания за информиране на потребителите: „Медиите имат съществено значение, но не може информацията да тече само през медии и социални мрежи. Културата на информиран избор не може да се случва без система за контрол и гаранции. Ако тези два параметъра отсъстват, минаваме само на митове и слухове“, заяви още тя.

Според Атанас Дробенов, експерт в дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните, България има сериозен напредък по въвеждането на новите правила и въвеждането на тези, установени с Регламент 11-69. “Голяма част от българските производители и търговски компании още преди година започнаха да развиват своите нови проекти, за да отговорят на европейските изисквания. Но онези производители и търговци, които не са започнали да осъвременяват своите храни, опаковки и етикети, закъсняват много. Други пък изобщо нямат намерение да го направят”,подчерта той.

Дробенов уточни,че при нарушение на правилата за етикетиране на продуктите, отговорността е на производителя, ако храната е от български произход. При вносните стоки носител на санкциите е търговският представител. „Отговорността е на производители и търговци, но и на потребителите, които трябва да бъдат активни, за да може промяната да се случи толкова бързо, колкото всички ние желаем”, категоричен бе той.

Неизгодна позиция за малките производители

Проблемите на малките и биопроизводителите бяха във фокуса на дискусия с участието на инж. Атанас Дробенов, Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Десислава Димитрова, от Slow Food Bulgaria, Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, Стоян Симеонов от Българска Асоциация Биопродукти и д-р Галя Костадинова, началник отдел „Безопасност на храните“в Министерство на земеделието.

„В България се фаворизират по-скоро големите производители. Трябва да се премахнат законодателните бариери, които възпрепятстват дейността на МСП“, подчерта и Антония Първанова.

Като основни бариери пред дейността си те идентифицираха липсата на лаборатория за проби за безопасност за някои типове храни, както сертифицирането на фермите като стопански производители.

“23 години не се дефинира дейността на фермера. Той е в състояние на полувиновност, тъй като няма изисквания, регламентиращи неговото производство. Няма правила и посока, по които да се развиват”, подчерта Десислава Димитрова от Slow Food Bulgaria.

Марияна Кукушева беше категорична, че корпоративни интереси се опитват да изправят производителите на традиционна храна и биопроизводителите. “Шансът на малките производители е единствено и само в кооперирането. Най-големият процент на неусвоените средства от ЕС са в областта на кооперирането и обединението – и по Програмата за развитие на селските райони, и по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, каза тя.

„България разполага със супер модерна лаборатория за ГМО, в която се правят около 250-300 проби на година и в около 10% от тях са открити ГМО продукти. Тези резултати обаче не се комуникират към контролния орган, лабораторията работи „от любов към науката“ – това трябва да се промени. От друга страна, налице са и много позитивни практики, които се спазват на доброволно равнище”, подчерта Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“. За Е-тата той препоръча етикетите да съдържат и наименованието на веществото и на знака, а не да се избира доброволно кое от двете.

Конференцията за безопасност на храните „Знаете ли какво ядете“ се проведе с медийното партньорство на Българската национална телевизия, в. „Труд“, bg-mamma.com, сп. „Меню“, menumag.bg и farmer.bg. След дискусията Slow Food България, съвместно с Инициативна група на малките семейни ферми и преработватели, организира дегустация на български продукти. Участниците получиха възможността да опитат напфавок от с. Горно Драглище, отлежали кашкавали от с. Борино, ябълки от с. Хераково, пловдивски рачел, пресен биволски кашкавал, традиционни български лютеници, занаятчийски квасен хляб, фермерски сирена и кашкавали от краве и козе мляко. Бяха представени и вина от малки изби, обединени в Асоциацията на независимите лозаро-винари в България. Всички продукти са придружени със сертификат за безопасност, издаден от лицензирана лаборатория.