Моралните права на авторите – права в сянка
Принадлежността на едно произведение на неговия автор е свързана с изконни морални права. При използването на произведение без съгласието на автора не могат да се внасят никакви промени в него – да се разделя на части, да се преиначава, да се съкращава и т.н.
За съжаление обаче все по-често ставаме свидетели на погазването на моралните права на авторите, особено с навлизането на популярни музикални формати на телевизионния екран.
Според изпълнителения директор на МУЗИКАУТОР – Иван Димитров, за да се промени нагласата, че ограбването на авторството е нещо нормално и ще продължава безкрайно, е необходимо да се мобилизират и обединят усилията на авторите. „Това е единственият начин за отпор и безспорен стимул за МУЗИКАУТОР като институция да използва своите финансови и морални ресурси за решаването на този въпрос“, коментира г-н Димитров.
Големите имена, за чиито творчески визитки могат да се напишат енциклопедии, спокойно говорят от първо лице кога се нарушват техните морални права.
Иля Велчев е съвременен български поет, белетрист, драматург, сценарист и кино-режисьор.
Автор е на над 20 книги, 10 филма и текстовете на много обичани български песни, сред които „Хризантеми“ – музика и аранжимент Митко Щерев, „Осъдени души“ – музика и аранжимент Митко Щерев, „Ако си дал“ – в изпълнение на Емил Димитров, обявена за най-великата българска песен в начлото на 2014 г., според класацията „Великите 500“, организирана от БГ Радио.
Иля Велчев: Щастлив съм, че хората обичат и пеят моите песни. Те са част от сърцето ми и от моето верую. Много години песните ми са верни на хората и хората са им верни. Певците, които мечтаят да станат част от живота на една знакова песен, идват при авторите със своите открити лица и талант. Това е светлата страна за песните и хората.
А тъмната е на апашите, крадците на чужда дарба и труд. Промъкват се от сенките и крадат песни. Те не питат може ли, гладни сме за тази песен. Те не молят, дайте ни възможност да докажем, че имаме сили да изпеем тази песен, че имаме необходимите морални и певчески качества. Правят го, за да се огреят на чуждо слънце, за пари. Често ги загрозяват. Агресивни, с фалшиво вълнение, с фалшиви пози. И всички медии, продуценти на различни предавания, собственици на заведения, които ги покровителстват, се превръщат в съучастници. Това са духовни кражби, но кражбите на интелектуална собственост имат и финансово измерение.
Бих им казал: Преди да посегнете, помислете! Това е нивата на авторите, техния насъщен хляб, който много често е заплащан с горчивините на живота им.
Емил Димитров – син е български музикант, композитор и продуцент.Син е на незабравимия композитор и изпълнител Емил Димитров.
Член е на Управителния съвет на Профон и на Управителния съвет на Българската музикална асоциация. Работи за опазването и развитието на националната културна идентичност.
Емил Димитров – син: Създаването на едно произведение е в резултат на сложен процес, в който авторът влага частица от себе си. Влага и се разделя с част от таланта, който има и е развивал през годините. Независимо дали е получил възнаграждение за труда си или не, независимо дали е написал хит или не – той има правото сам да решава съдбата и живота на създаденото от него произведение и е недопустимо някой да му го отнема. Използването на чужди произведения без разрешение, независимо от повода, е неморално и е в нарушение на закона. Авторът има правото да разреши след одобрение така наречената „адаптация” на неговото произведение. Използването на произведения в различни музикални формати, без получено разрешение на авторите също е неприемливо. В повечето случаи е достатъчно едно телефонно обаждане, но уви това не се случва. За съжаление сме били свидетели на такива груби промени на песни, при които цялостният смисъл и посланието на произведенията се изопачават, като например:
„Моя страна, моя България. Моя малка, бедна страна” или „Ако си дал, не е трябвало да се раждаш…”.
Факт: Истинските изпълнители, които държат на това, което правят, винаги се допитват до авторите на произведението, което искат да ползват. А останалите….
Митко Щерев е български композитор, аранжор и пианист. Създавател е на група „Диана Експрес”. Някои от най-големите им хитове са „Северина”, „Душа” и „Наследство”. Автор е на редица песни на Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и др., което го прави един от най-изтъкнатите композитори у нас.
Митко Щерев: За последните пет години в музикални телевизионни формати, излъчвани в национален ефир, бяха използвани над 15 мои хита. Никой не ме е питал съгласен ли съм песента ми да се пее от еди кой си и може ли да се направи нов аранжимент. Обикновено това се случва внезапно. Докато гледам телевизия, някой ми звъни по телефона и ми казва на кой канал да превключа. В такива моменти се чувствам объркан, унизен и ограбен. Ако живеех в Етиопия, сигурно чувствата ми щяха да са други, но понеже живея в държава, членка на Европейския съюз, се чувствам точно така. Винаги първото нещо, което ми идва на ум, е да дам под съд продуцентите на шоуто. Знам, че ще спечеля делото, защото ще се позова на чл. 15 и на чл. 35 от Закона за авторско право и сродните му права. Вече спечелих три такива дела. Но, тъй като това ще е само моя битка, такава ситуация не ме удоволетворява. Ще завърша със следното обръщение:
Господа продуценти,
За мен е абсурдно един хит да няма цена. Абсурдно и унизително е да си избирате песни и да си правите каквото си искате с тях, при положение че въпросните песни имат автори и са защитени от закон!
Живко Колев е автор на текстовете на 840 популярни, детски и хумористични песни, на стотици сценарии на телевизионни шоу – програми и концерти. Един от създателите на трио „НЛО” и автор на 107 от изпълняваните от тях песни. Продуцент на над 30 албума на наши изпълнители. Автор на 4 книги с поезия и на текстовете на популярните песни „Сбогом“ – в изпълнение на Сигнал, „Междучасие“ и „Клоунът“ – в изпълнение на Васил Найденов, „Големият кораб минава“ – в изпълнение на Силвия Кацарова, и много други.
Живко Колев: Наскоро прочетох във Фейсбук един коментар на Игор Марковски, ето част от него „Прав е и Живко Колев, когато говори за авторските права – човек като него отдавна трябваше да има фондация (като Дейвид Фостър) и да подпомага млади таланти (като Дейвид Фостър), да прави ето такива концерти, но уви, у нас действителността е друга – тук хитовете на Живко ги обявяват за песен на еди кой си, а не е така – ама след 150 – 200 години може и да се променят нещата…“
Малко се говори за моралните права на авторите в музиката. Драстични са случаите, в които няколко телевизии в т.н. „риалити формати“, ползват песни без дори да уведомяват авторите им, да искат разрешение, както се предвижда в закона. Иван и Андрей например, в „Музикална академия“ си позволиха да използват четири песни по мои текстове. Никой не ми се обади, не ме попита – нещо, което не може да се случи в нормална държава. Да, те си направиха предаването, спечелиха пари, но не се и замислиха, че от авторските права аз си плащам парното и тока и не случайно в Америка това деяние е криминализирано. Да, съдът сигурно ще ги осъди, ще платят компенсации, но така не се прави култура и е видно, че не само държавата е виновна за плачевното състояние на нещата. Имаме чудесни закони, но няма кой да ги спазва!
Текстовете в Закона за авторското право и сродните му права, отнасящи се до неимуществените – моралните права на авторите, гласят следното:
Чл. 15. (1) Авторът има право:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство.
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.
