Доходи в сиво

България е сред страните със значителна сива икономика. В Германия нейният дял е минимален, но дали това ще остане така? Парадоксът е, че самото правителство в Берлин може да се погрижи за увеличаването на сивия сектор, пише Дойче веле.

Плочкаджията работи срещу пари в брой, домашната помощничка не е регистрирана в данъчните служби… Подобни неща явно ще се случват все по-рядко в Германия. Тази година оборотът в сферата на сивата икономика ще достигне най-ниското си ниво от повече от 20 години насам. Според прогнозата на Института за приложни икономически проучвания в Тюбинген и университета в Линц, през тази година сивата икономика ще съставлява 12,2 процента от БВП на страната. В сравнение с другите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ Германия се нарежда някъде по средата на класацията.

Особено малък е делът на сивата икономика в САЩ. През тази година експертите го изчисляват на 6,2 процента от БВП. Причина за това е почти нерегулираният трудов пазар в Америка и общото ниско ниво на данъците в страната, казва Фридрих Шнайдер, един от авторите на изследването. Затова в САЩ обикновено няма голям стимул да се работи на черно. Подобно нещо си заслужава единствено за имигрантите или за помощници в селскостопанския сектор.

Сива икономика и манталитет

Затова пък Гърция продължава да държи челно място в класацията по разпространение на сивата икономика сред повече от 20 държави от ОИСР. И то при положение, че през последните години трудовите доходи, заобикалящи държавата, намаляха значително. Франция и Австрия са по-особен случай. Експертите отбелязват, че в двете страни сивата икономика расте заедно с увеличаващата се безработица.

„Когато едно народно стопанство е сковано от криза, първоначално сивата икономика играе ролята на буфер, даваща възможност на хората да работят, без да разчитат на социални помощи“, казва Доминик Енсте. Той е професор по икономическа етика в университета в Кьолн и обръща внимание на отношението на гражданите към тяхната държава. По този начин се обяснява и високият данъчен морал в скандинавските държави, защото хората там се чувстват част от общността.

„В Италия или Гърция пък хората гледат на държавата като на враг, от когото трябва да бъдат укрити колкото се може повече данъци“, казва Енсте. Той оценява данъчния морал на германците като не особено висок. Показателно е, че в последно време постоянно стават известни случаи на известни личности, които са укривали данъци като например футболния функционер Ули Хьонес или феминстката Алис Шварцер. Енсте смята, че това е лош сигнал за цялото общество: „Нали хората ще си кажат: След като Ули Хьонес и Алис Шварцер укриват данъци, значи и аз имам право“.

Лоши перспективи за Германия?

Изследователите от Института за приложни икономически проучвания смятат, че при новото федерално правителство може да се стигне до увеличаване на сивата икономика. Плановете за въвеждане на минимално трудово възнаграждение от 8,50 евро на час, както и възможността за предсрочно пенсиониране на 63 години ще оскъпят легалния труд и ще насърчат работата на черно, твърдят авторите на студията.

Особено неблагоприятен ефект има така наречената студена прогресия, която води до това, че повишението на доходите се „изяжда“ от по-високата инфлация. В резултат на това гружданите на практика са принудени да плащат и по-високи данъци. Така се стига дотам, че от повишението на заплатата няма никакъв реален ефект.

Учените предполагат, че от сивата икономика държавата и социалносигурителните дружества в Германия губят годишно между 50 и 60 милиона евро. Новите планове на правителството, според тях, вероятно ще увеличават загубите с по 8 милиарда годишно.