Кварталът на червените фенери в Амстердам вече има „музей на проституцията“. Целта на основателите на музея е да привлекат туристи, които винаги са се чудили какъв е животът на хората от другата страна на витрините с червените фенери.
„Как живеят? Какво се случва в техния свят? Музеят на тайните на проституцията на Червените фенери“ представя една от най-известните атракции в холандската столица. Винаги съм се чудил какво всъщност се случва зад прозорците в този квартал“, казва Мелхер де Винд, основател на музея.
Сгушена между два известни публични дома с изглед към канала с лодките, новата атракция се стреми да предложи нещо различно от другите подобни музеи, като Музея на секса и Музея на еротиката.
„Другите музеи са фокусирани върху секса и сексуалното изживяване. Новият музей позволява да надникнете в света на секс труженичките– какво е усещането зад витрината. Може би туристите ще променят отношението си и ще покажат повече уважение“, казва Йоланда ван Доверен, която отговаря за проституцията в общината в Амстердам.
В малкия музей на голям екран се показва как жена прави стриптийз. След това посетителите се запознават с другата страна на проституцията: жени със семейства и тяхното ежедневие. Изложбите показват как модата и отношението в най-старата професия се променят през вековете.
Посетителите ще могат да се запознаят с различни „оръдия на труда“- кондоми, лубриканти и секс играчки, познати от опита на консултанта на музея Илонка Стакелбороу.
Проституцията в Холандия е легализирана от 2000 г. В момента около 7000 души работят в тази област в Амстердам. Около три четвърти от жените в тази сфера идват от държави с ниски доходи, основно от Източна Европа, по данни на общината в Амстердам. Те заплащат 150 евро, за да наемат една от 409-те „рамки“ в Амстердам. Всяка „рамка“ разполага със стол на витрината и легло в задната част.
Много от жените работят по 11 часа дневно, 6 дни в седмицата, а едно посещение при проститутка продължава около 10 минути.
Музеят изобразява практиките на робството, доминацията, садомазохизма, но също така разполага и с „луксозни“ стаи с огледални тавани, легло, осветено отдолу и вана с бутилка шампанско. За контраст, има и една малка стая с единично легло, което е използвано от полска проститутка, когато не приема клиенти.
„Искаме да покажем всички страни на проституцията. Да, има жени, които са жертви на трафика на хора, но проституцията е главно кариера, към която се стремят много жени“, казва Стакелбороу.