Уроците на „Колумбия”
Астронавтите на НАСА не по-малко от седем пъти били на косъм от гибел в същата ситуация на старта, както в случая със совалката „Колумбия”, довела до трагедия. Но всеки път на тревожните сигнали не се отделяло необходимото внимание и екипажът по чудо се спасявал.
Така твърди изданието JournalofManagement. Статията в него е по случай 11-та годишнина от гибелта на совалката, която се разпадна на части на 1 февруари 2003 година. Всичките седем членове на екипажа загинаха.
Комисията по разследване на обстоятелствата на гибелта на совалката „Колумбия” установила: на старта по крилото на совалката ударило парче топлоизолираща пяна от резервоара за гориво. То попаднало под реактивна струя, получило огромна скорост(4 км. в секунда) и повредило покритието на крилото. И когато преди кацането, совалката навлязла в атмосферата, повреденото място се нажежило и изгоряло. Горящите газове проникнали в совалката, предизвикали нейната разхерметизация и тя се разпаднала на части.
Причина за катастрофата станали пропуски в сферата на сигурността, която се оказала по-малко значим приоритет пред две други: намаляване на разходите и ефективността на програмата за полети. Разказва академикът от Руската академия за космонавтика „Циолковски” Александър Железняков:
– За това, че парчета пяна по време на старт не веднъж са удряли крилото на совалката било известно едва ли не от първия полет в 1981 година. Но колко опасно е това разбрали едва след катастрофата на „Колумбия”. Преди това смятали, че корабът е здрав и може да издържа подобни удари.
Не става дума за укриване на тревожни факти. Това по-скоро е недомислие, предполага експертът Андрей Ионин:
– Без съмнение, на това обръщали внимание, но не мислели, че то може да доведе до такива последици. Искренно не разбирали, че е възможно такова развитие на събитията. Но без съмнение, след резонансни аварии се намират допълнителни ресурси за да може всичко отново да бъде изучено.
В руската космонавтика също имало трагедии. В 1967 година при кацане не се отворил напълно парашута на кораба „Союз” и загина космонавта Владимир Комаров. В 1971 година при приземяване се разхерметизирал кораба „Союз-11”, екипажът загина, напомня Александър Железняков:
– Оттогава в нашата страна на въпросите за осигуряване на безопасност на пилотираните космически полети се отделя повишено внимание. И от 1971 година ние летим без аварии. След трагедията с „Колумбия” допълнителни мерки не са били предприети, защото „Союз” и совалките са принципно различни кораби.
Космосът е чужда за човека среда. Тръгвайки за полет много рискуваше Юрий Гагарин. 50% вероятност да не се върне на Земята имаше за лунния екипаж на „Аполо”. Очевидно опасна ще бъде и първата експедиция на Марс. В същото време без рискове не е възможно усвояването на космоса. А задачата на конструкторите е да намалят тези рискове, повишавайки сигурността на корабите и използвайки опита, получен от трагедиите на миналото.
