Къде как посрещат чуждите?

Австралия подбира най-внимателно мигрантите, които посреща, Швеция бележи рекорди в приемането на бежанци, а британците се настройват все повече срещу пришълците. „На какво се дължат разликите в отношението към чуждите?“ се питат от Дойче веле.

От много години насам Великобритания е мечтана дестинация за хиляди чужденци. Въпреки несъмнените икономически предимства от притока на хора обаче съпротивата сред местното население спрямо чужденците расте, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Изданието припомня проведената от консервативните медии в края на миналата година кампания срещу българите и румънците, чийто прогнозиран наплив от началото на 2014 така и не се е състоял. Вестникът пише и за намеренията на някои консервативни политици да внесат законови промени, ограничаващи свободата на движение, заложена в европейското право. Прогнозите на наблюдателите са, че до парламентарните избори през 2015 година миграцията без съмнение ще бъде използвана като една от най-важните популистки платформи на дясноконсервативните политици, подчертава изданието.

Британците роптаят напразно

Както се вижда от статистиката, през 1997, когато управлението се поема от лейбъристкото правителство на Тони Блеър, броят на пристигналите във Великобритания е с 48 000 повече от броя на тези, които са я напуснали. Само година по-късно цифрата е далеч по-внушителна – 140 000. При 13-годишното управление на лейбъристите отвореността спрямо имигрантите от цял свят се смята за шик и най-вече – за носеща икономическа полза. И броят на новопристигналите чужденци в страната продължава да расте – до 252 000 през 2010-та, последната година от управлението на лейбъристите.

И след поемането на властта от консерваторите тенденцията се запазва – през 2013 тези, които пристигат в страната, са със 182 000 повече от онези, които я напускат. Прогнозите на Националната статистическа служба са, че след 25 години във Великобритания ще живеят 4,2 милиона чужденци повече, отколкото днес. Консервативното правителство също не опровергава твърдението, че от пришълците има икономическа полза, същевременно опасенията от т.нар. „социален туризъм“ не се потвърждават. Директорът на Службата за икономически прогнози Робърт Шоут заяви пред парламента, че имигрантите като средна величина са по-млади и често по-работоспособни от британското население като цяло, поради което допринасят повече за финансирането на благосъстоянието в държавата.

В Скандинавските страни са либерални

Швеция е страна, която в наши дни приема толкова много кандидати за убежище, колкото никоя друга членка на ЕС – ако се има предвид съотношението между броя на прищълците и броя на местното население. През 2013 г. в страната са дошли 55 000 чужденци – най-големият брой от 20 години насам. Най-многобройни са сирийците (около една трета), тъй като Швеция е единствената страна в ЕС, която им предоставя перманентно право на престой.

С оглед на очертаващия се недостиг на работна ръка в икономиката през 2008 г. правителството в Стокхолм одобри реформа в миграционната политика, улесняваща положението на имигрантите, намерили работа в шведски фирми. Швеция нито поставя изисквания за квалификация, нито определя квоти за броя на имигрантите, т.е. тя има най-либералната система в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Докато преди 2009 г. е било необходимо първо да се провери дали някой местен човек не подхожда за дадено работно място, за което кандидатства чужденец, днес самите фирми решават кой е най-подходящият кандидат.

От влизането на реформата в сила Швеция издава годишно между 16 и 20 000 разрешителни за работа на хора извън ЕС, включително на хора без квалификация, като например берачи на боровинки. Прави впечатление обаче, че само една трета от чужденците с разрешителни за двегодишен срок са поискали удължение, а още по-малко са тези, които са поискали перманентно разрешително. Т.е. – въпреки либералната миграционна политика притегателната сила на Швеция за чужденците е по-скоро ограничена.

В Австралия пришълците са добре дошли

Австралия нерядко бива давана за пример – с това, че направлява имиграцията чрез определени контингенти, прилагайки паралелно селективни критерии. Миналата година в Австралия са пристигнали 240 000 чужденци, от които 39 хиляди са новозеландци, 95 000 са чужденци, получили право на заселване и 121 хиляди са чужденци с предоставено право на временен престой. При предоставянето на разрешителните за заселване селекцията се извършва чрез точкова система, фокусирана върху възрастта, образованието, трудовия стаж и познанията по английски.

В отделна категория е миграцията по хуманитарни причини, в която влизат исканията на политическо убежище и приемането на бежанци. Миналата година съответната програма е разширена от 16 000 на 20 000 места.

Всъщност обаче най-голям е броят на тези мигранти, които се установяват в Австралия временно – студенти, сезонни работници или квалифицирани кадри с разрешения за престой между 2 и 4 години, при положение, че работодателят е доказал необходимостта от наемането им. Ако студентите носят приходи на австралийската образователна система, то и сезонните работници, и квалифицираните кадри подпомагат икономически сектори като строителството да преодолеят недостига от работна ръка. Миналата година в тази категория са били поискани 80 000 визи, почти 70 000 от исканията са били удовлетворени.