Един предизвестен провал

Женевската конференция потвърди, че воюващите в Сирия страни са много далеч от постигането на каквото и да е съгласие. Част от отговорността за това пада и върху международната общност, твърди в коментара си за Дойче веле Денис Щуте.

Над 100 хиляди убити, милиони бежанци и една напълно разрушена страна. На този фон резултатите от Женевската конференция за Сирия са истински срам: воюващите страни показаха пълна неспособност да направят някакви отстъпки. Не им стигна воля дори и за един чисто символичен жест, с който да покажат на света, че са готови да пощадят поне цивилното население.

Колективна лудост

Не е нужно човек да е непременно пророк, за да се досети, че резултатите от тези преговори ще бъдат такива. Достатъчно е само да се види кой срещу кого се сражава в Сирия: един безцеремонен режим, който с всички възможни средства се бори за оцеляване, срещу една изпокарана и разпокъсана опозиция, изпадаща във все по-голяма зависимост от радикални ислямистки групировки.

Двете страни страдат от колективна лудост: макар отдавна да им е станало ясно, че в този конфликт не може да има победител, те продължават да воюват. А това става възможно благодарение на помощта на великите сили и водещите страни от региона, които щедро предоставят на Сирия оръжие, пари и логистична помощ. Докато Русия и Иран стоят зад отдавна банкрутиралия режим на сирийския президент Асад, а богатите страни от Персийския залив, САЩ и западните им съюзници се ангажират с подкрепа за бутовниците, точката, от която нататък двете страни в конфликта вече няма да са в състояние да се бият и ще трябва да седнат на масата за преговори, ще продължи да се отдалечава във времето.

За отговорността на Запада

Чуждите дипломати определят като успех това, че разговорите ще бъдат продължени след седмица. Но и тогава трудно ще бъде постигнат пробив. Преди провежданено на успешни мирни преговори Сирия се нуждае от международна конференция, която да се ангажира със значително увеличаване на на хуманитарната помощ и с налагането на пълно оръжейно ембарго.

Точно това обаче може да се окаже и най-трудната задача, особено ако вземем предвид коренно различните интереси, които преследват например Саудитска Арабия, Турция или Иран. Затова и всяка бъдеща инициатива за умиротворяване на конфликтния регион ще бъде обречена на провал, ако преди това Русия и САЩ не се разберат за обща позиция. Без такава няма да е ефективен и международният натиск върху воюващите страни.

Чак когато бъдат изпълнени тези условия, мирът в Сирия може би ще има някакъв шанс.