Забравената традиция на олимпийското примирие
Украйна се нуждае от примирие за периода на Олимпиадата в Сочи, каза ръководителят на украинския Национален олимпийски комитет Сергей Бубка. Наистина, олимпийската традиция предписва спиране на всички конфликти по време на игрите.
Но през последните десетилетия се наблюдава обратната тенденция: началото на големи световни състезания се използват от Запада като удобен момент за решаване на геополитически проблеми. Ярък пример е нападението на грузинските войски срещу Южна Осетия през 2008. Сега сходен сценарий се разиграва и около Украйна.
Премиерът на Украйна Николай Азаров отиде в оставка. Той мотивира решението с опита за създаване на допълнителни възможности за компромис и мирно уреждане на конфликта. Но украинската опозиция – особено радикалната й част – изглежда не се нуждае от никакви компромиси.
Що се отнася до „олимпийското примирие”, тази традиция, всъщност, е отдавна умряла. По-скоро точно обратното – Западът използва Олимпиадата като повод за решаване на геополитически задачи. Но всичко това започна още през 1980. когато Западът, може би за първи път, политизира Олимпиадата, като обяви бойкот на игрите в Москва. За повод се сочеше въвеждането на съветски войски в Афганистан, макар че, и да го нямаше това, все едно щяха да бойкотират игрите, защото този бойкот идеално се вписваше в стратегията на „студената война“. А и по време на други олимпийски гонили примирие не е обявявано. С изключение може би (както тези дни си спомниха в Държавната Дума на Русия) на случая, когато за един ден спряха обсадата на Сараево по време на босненската война през 90-те години. Тогава, благодарение на примирието, бяха ваксинирани хиляди деца. Освен това, през февруари 1998 Кофи Анан като че ли успя да склони Бил Клинтън да не бомбардира Ирак. Но, както заем, в края на годината атаките там се подновиха в нова сила. Имаше и друго примирие, което позволи на делегациите на Северна Корея и Южна Корея да маршируват под общо знаме на Олимпиадата в Атина, а също и на спортистите от Афганистан и Ирак – по онова време те бяха в състояние на война. А тъй като олимпийските игри привличат общото внимание, искат от властите на страната-стопанин големи сили за подготовка и провеждане, Западът без много да се стеснява използва момента, казва политологът Леонид Савин:
– Украйна е в криза. И в този момент САЩ, Европейският съюз и радикалистите, които превземат правителствени сгради и дигат барикади на майдана, използват момента, че Русия е ангажирана с подготовката за Олимпиадата. Имаме определени проблеми с тероризма в Кавказ, с Близкия Изток, с радикалните ислямски групировки, които вече изпращаха заплахи от атаки непосредствено в Сочи. И Западът използва тази възможност за натиск върху Русия с такива нецивилизовани методи, пише Гласът на Русия.
