С помощта на прибори на европейския апарат „Венера-Експрес” били наблюдавани гравитационни вълни в атмосферата на Венера. Това откритие трябва още да бъде потвърдено, но ако предположението е вярно, то горните слоеве на атмосферата на планетата са свързани с онова, което става на нейната повърхност много по-силно, отколкото са предполагали до сега.
Безусловно, новите данни ще бъдат използвани в моделите, които се опитват да отговорят на въпроса, какво именно разгонва горната атмосфера на нашата планетна „сестра” до няколко стотици км/ч.
Отговорът на въпроса, какво става на Венера, е скрит зад облаците в прекия смисъл на думите: дебелият слой от облаци от горната граница на височина около 70 км. закрива от наблюдателите не само повърхността, но и долната част на атмосферата. За да се разбере, как са свързани горните и долните слоеве на газовата обвивка на планетата се налага да бъдат използвани непреки начини, например, да се наблюдават облаците, чийто външен вид до голяма степен отразява онова, което става долу.
Така направила международна група от изследователи, която оглавила Ариана Пичиали от Лабораторията за наблюдение на атмосферата, околната среда и космоса на Франция и Европейската космическа агенция. Използвайки данните на камера VMC на борда на космическия апарат „Венера-Експрес” на Европейската космическа агенция, учените най-прецизно анализирали дребните детайли на горната част на облаците на височина около 62-70 км. над повърхността.
Главен резултат – на повече от 300 снимки били открити характерни признаци на атмосферни гравитационни вълни. Те могат да бъдат сравнени с вълните на повърхността на океана; става дума не за пренасяне на вещество хоризонтално, а за вертикално движение на водите – горната част на облаците сякаш се люлее.
Какво пречи уверено да се признае откритието? За сега не е била измерена скоростта на разпространение на вълните. „Венера-Експрес” се върти около планетата по удължена елипса, приближавайки се към планетата край северното полукълбо. При това се подобрява пространственното качество на снимките на камерата VMC, но едновременно с това расте скоростта на движение на аппарата и между двойките снимки на един и същи участък изминава твърде малко време.
Въпреки това, изследователите са убедени, че става дума именно за гравитационни вълни. Сега задачата е, тези наблюдения да бъдат включении в моделите на циркулация на атмосферата на Венера. Главната цел е да се обясни, как на Венера се запазва режима на суперротация. Известно е, че атмосферата на планетата на горната граница на облаците е въвлечена в един гигантски вихър, чиято скорост достига 300-400 км/ч. Как е възникнал и какво го «подхранва» е въпрос, на който за сега няма отговор, пише Гласът на Русия.