Бедняците на Америка

Американският президент Барак Обама е твърдо решен да се пребори с бедността и да установи справедливост в държавата. Но дотогава очевидно ще мине доста време – особено за по-неуките и по-нискоквалифицираните, пише Дойче веле.

Учениците във вашингтонската „Академия на надеждата“ живеят и работят в бедните квартали на града – като касиери, чистачи, помощници в кухнята. След часа по английски много от тях трябва да отидат на работа. Най-младият ученик е на 18, най-възрастният – на 81. „Повечето хора, които участват в образователните ни програми, са безработни или работят срещу много ниско заплащане“, разказва директорката на академията Лесистър Джонсън. И добавя, че на някои им се налага да работят по на три или четири места, за да успеят да свържат двата края.

Много от курсистите в „Академията на надеждата“ не могат да четат и пишат. „Около 25 процента от американците са неграмотни. Във Вашингтон предполагаемият им брой е около 85 000“, казва Джонсън. В академията те се учат не само да четат и пишат, но се подготвят и за завършването на средно образование или за придобиването на определена професионална квалификация.

Всички те мечтаят един ден да получават по-добри заплати и да избягат от бедността и мизерията, в която живеят сега.

„Живеем месец за месец“

Учениците в академията спадат към групата на работещите бедни, чийто брой в Америка става все по-висок. Тъй като в САЩ не е никак трудно да си намериш работа – трудното е да успееш да се издържаш със заплатата, която получаваш. Минималната работна заплата е 7,25 долара на час, а близо една четвърт от американците работят за по-малко от 10 долара на час. „Невъзможно е да се издържаш с подобна заплата – ние харчим по 350-400 долара само за храна, а това е половината от заплатата ми“, разазва 51-годишната Карлита, която разчита да повиши квалификацията си благодарение на академията.

Карлита е касиерка в супермаркет. Наскоро е напуснала второто си работно място, за да има време да посещава курсовете. Заплатата на мъжа ѝ стига само за наема и тока. „Много е потискащо. Живеем месец за месец – от заплата до заплата“, казва тя. Карлита и мъжът ѝ не могат да си позволят кола – би било твърде скъпо. Същевременно обаче нямат право на социални помощи, тъй като надхвърлят с малко определената граница. Навремето са получавали по 16 долара социални помощи за храна. „Но какво можеш да си купиш с 16 долара? Няколко яйца, хляб и мляко – нищо повече“, обяснява Карлита

Факт е, че ножицата между бедни и богати в САЩ се разтваря все по-широко. Бедните стават все по-бедни. Богатите – все по-богати. Средната класа се топи. „Растящата бедност засяга най-вече необразованите американци“, казва социологът Тимъти Смидинг. „Ако ти се роди дете преди да си навършил 30 и ако нямаш добро образование и семейство, което да те подкрепя, животът ти със сигурност няма да е никак лек“, казва той. „70 процента от американските мъже стават бащи преди да навършат 30.

Само че едва половината от тях живеят след това с децата си“, изтъква експертът и добавя, че почти половината от децата в най-богатата страна на света израстват в бедност.

Неуките – вън от системата

Доскоро САЩ бяха държава, в която качеството на живот се подобряваше с всяко следващо поколение. Днес обаче семействата от средната класа живеят по-зле, отколкото в края на 90-те. И ако заплатите на хората от средната класа не са се покачвалиот 30 години насам, то хората на по-висши позиции получават все повече и повече.

„50 години след като американският президент Линдън Джонсън обяви война на бедността изглежда, че тази битка няма да бъде спечелена скоро“, казва директорката на „Академията на надеждата“ Лесистър Джонсън. Според нея една от причините за това е фактът, че в образованието за възрастни не са били инвестирани достатъчно средства.

„Хората в другите страни по света може и да не повярват, че човек, който работи на пълен работен ден, не успява да издържа семейството си. Но точно това се случва в момента в Съединените щати“, казва Джуди Берман, директорка на социалната организация „DCAppleseed“.

Карлита Джонсън вече е протестирала срещу тази несправедливост пред Капитолия. „Като мен има милиони“, казва тя. През есента Карлита ще завърши средното си образование и ако нещата вървят добре, скоро ще има диплома за физиотерапевт. Тогава вече няма да е от работещите бедни. За съжаление обаче твърде малко амерканци успяват да избягат от мизерията и бедността.