„Истината за случая „Хари Куебърт“ – книгата, която успя да детронира „Ад“ на Дан Браун
Лили Големинова
Разбира се, говорим за Европа. Това е най-четеният роман във Франция за 2013 с почти милион продадени екземпляра. Прекрасна книга, която е и своеобразен мост между американската и европейската литература – взимайки най-доброто и от двете. Задълбочена, но лека за четене. По американски грабваща вниманието, и по европейски търсеща и многопластова.
Романът е дълъг 544 страници … и пак, до последния момент, не ти се иска да свършва. Иска ти се да продължиш да четеш, да разбираш още и още за всеки от героите, да разкриваш нови пластове от историиите. Защото в „Истината за случая… „ историите са много, развиват се в различни моменти от времето, за да изаят една невероятно увлекателна книга – хем бестселър, хем с много висока оценка от критиците.
АВТОРЪТ – Името му е Жоел Дикер. Когато пише този роман (втори за него) е едва на 27 години. Швейцарец – роден е в Женева, който е учил в САЩ.
РОМАНЪТ – абсолютен „page turner”, започнеш ли го – няма оставяне.
НАГРАДИТЕ – Голямата награда за роман на Френската академия, номиниран е за „Гонкур“ и „Ентералие“
ПРОДАЖБИТЕ – над 1 500 000 до този момент, при това без да е излязъл на английски език – тоест без една много голяма част от пазара, английското издание се очаква през май тази година. Романът предизвиква фурор на Панаира на книгата във Франкфурт още през 2012, но продажбата на правата за въпросния англоезичен пазар отнема време. За тях се преборва британецът Кристофър Макълхоуз (от групата, която издаде трилогията „Милеиум“ на Стиг Ларшон) и сега издателство от ранга на „Пенгуин букс“ си спечели правата за САЩ след сериозно наддаване.
Иначе „Истината за случая „Хари Куебърт“ е издаден е в 33 държави. Засега.
И след като имаме тази възможност да прочетем тази книга преди американците, нека й отдадем дължимото. Уверявам ви, няма да съжалявате. Стилът на писане Жоел Дикер напомня на Джон Гришам от най-хубавите му години („да, но от класическия му период – от времето на „Време за убиване“ и „Фирмата“ – така допълни това мое сравнение Светльо Желев, от „Колибри“, издателството, което има щастието да издава „Истината за…“ в България). Животът, който вдъхва на героите си, ярката галерия от образи, които създава в рамките на една малка общност, самият образ на пишещия – млад успял американец (действието на романа на Дикер се развива изцяло в Щатите), с много реминисенции от колежанския и университетски живот, с установяването му в едно градче в Ню Хемпшир след успеха в Ню Йорк – много сходно с очарователните, но и безпощадни картини на малките южняшки градове в романите на Гришам. Но Дикер заслужава много повече от това сравнение. Един явно блестящ ум, изобретателен, мислещ, търсещ, с чувство за хумор и с онова необяснимо умение да разказва истории – или по-скоро да разкаже една голяма история, изтъкана от много други истории, така че да ни накара да съчувстваме, да се надяваме, да плачем, да се подсмихваме, да препрочитаме определени пасажи… да изживеем всичко, което се случва! Това е всъщност мярката за една истински добра книга, нали?!
Няколко думи за историята – с много сякаш биографични елементи, но само на пръв поглед – младият писател Маркъс Голдман изпада в творческа криза след изключително успешния си първи роман, който му е дал статута на звезда (творческата криза, както и еврейското семейство на писателя в книгата са описани невероятно остроумно). Търси вдъховение и идеи къде ли не и стига до своя ментор, негов бивш професор в университета – един от големите американски писатели – Хари Куебърт. И тук нещата се „завръзват“ – Хари е обвинен в убийството на 15-годишно момиче (Нола Келерган), с което е имал връзка преди 30 години. И следва едно изумително пътешествие в различни моменти от развитието на тази история – късчета от разкази на отделните действащи лица, разследването на главния герой и много проблясващи фрагменти, които оформят роман, който може да се бори за титлата „най-любим“. В него има и съспенс, и романтика, и драма, и неочаквани обрати (които идват след други неочаквани обрати до последната страница), които обаче са безкрайно логични и карат читателят да оценява отново и отново заложените по пътя на развитието на сюжета „хрумвания“ и нюанси, които авторът след това убедително изгражда в поредица от събития и реакции. Разказвач от голяма класа е Жоел Дикер, от онези, които умеят да ни накарат да изживеем сякаш още един живот. Четейки.
Лили Големинова
