Чии сте вие, шведски роми?

Майските избори за Европейския парламент нажежават обществено-политическата обстановка в Европа. Особено активни са кандидатите, представляващи радикалните сили. Те обвиняват чиновниците на ЕС и правителствата на отделни страни в неспособност да решат най-болезнените общоевропейски проблеми.

Но дори на този фон прави впечатление риториката на шведските парламентаристи и министри, които намериха причината за собствените социални проблеми в политиката на Румъния.

Обвинението, което шведските политици отправиха към кабинета на румънския премиер Виктор Понта, се отнася до използването на средства от фонда на ЕС. При това става дума не за преразход, а за недостатъчно активното им използване. По данни на Еврокомисията, Румъния получила от Европейския социален фонд през периода 2007-2013 години 3,68 млрд. евро за социална интеграция на местни роми, но до сега изразходвала едва 27% от тези средства.

Какво отношение има финансовата и социалната политика на правителството на Румъния към дневния ред на шведския парламент? За тази връзка посочиха двама активиста на набиращия обороти междудържавен скандал в ЕС – членът на градския съвет на Стокхолм Лота Едхолм и кандидатът от Швеция за Европарламента Ерик Шелер. Те изчислили, че девет от десет просяци в Швеция са роми. А значи, за тяхната поява в страната отговарят държавите на Централна и Източна Европа с ромско население.

Разбира се, Румъния трябва да поеме върху себе си значителна част от отговорността за създалата се ситуация, още повече, че заявленията на шведските политици съвсем не са първите обвинения по адрес на Букурещ относно използването на европейските фондове. Неотдавна Еврокомисията успя да получи от румънското правителство съгласие да върне към 2015 година в хазната на ЕС 1 млрд. евро. Както показала проверката, изразходването на тези средства се съпровождало с многобройни злоупотреби, с провеждане на фиктивни тендери и нарушение на данъчното законодателство.

Заедно с това, говорейки за сегашното нажежаване на страстите в Европейския съюз по повод ромския и като цяло миграционния проблем, не трябва да се пропуска главното обстоятелство: неспособността на страните от ЕС заедно да контролират миграционните потоци дори на територията на самата организация(в която влизат и Швеция, и Франция, и Румъния) – е резултат от прибързаното изграждане на „единна Европа”. Ако в 1980-1990 години разширението на Европейския съюз се определяше от икономически фактори, то през 2,000-те години надделяха политическите съображения.
Това фактически признават висшите чиновници на ЕС. Така например, бившият комисар на ЕС по въпросите на разширяването Гюнтер Ферхойген смята за „стратегическа грешка” едновременното реализиране в края на 1990-те години на два проекта – мащабно разширение на ЕС на Изток и укрепване на институционалните и правните основи на самия Европейски съюз.

Не е удивително, че приемайки от 1 януари 2007 година в своите редици Румъния и България, редица страни на ЕС веднага въведоха против техните граждани забрана за предоставяне на работа. Забраната беше свалена едва от 1 януари 2014 година. Но Англия веднага въведе ограничения за достъпа на имигранти до националната система за социално осигуряване. Получава се така, че отделни страни и структури на Европейския съюз фактически действат в автономен и дори взаимноизключващ се режим. Те приемат в редиците си румънците и българите, веднага въвеждат против тях забрани, а след това им предявяват финансови претенции. И така, чии сте вие, шведски роми?, пита Гласът на Русия. Няма отговор.