Същността на БНР е да бъде радио на хората, твърди шефът му

За автомобилите казват, че има две марки – „Мерцедес“ и всички останали. Така е и при радиото – в световен мащаб са нашето радио и всички останали. Това заяви директорът на Българското национално радио Радослав Янкулов в интервю за БГНЕС.

„Същността на БНР е да бъде радио на хората, а ако го няма, много хора ще чувстват някаква липса и ще намират по някоя стотинка, за да се появи нещо като радиото“, заяви Янкулов. Според него най-голямото постижение на БНР е, че най-голямото доверие на хората е съсредоточено към него и това не се променя през всичките 79-години, откакто радиото е създадено. „Все още, когато някой иска да бъде убедителен за нещо, което е научил, казва: „Чух по радиото“, и в 99,9% от случаите радиото е БНР, а ако някой път искам да сверя часовника си, аз пускам БНР, защото когато чуя там, че часът е 11, е точно толкова, и нито секунда преди, или секунда след“, подчерта Янкулов, който е сигурен, че докато е жив, радиото ще съществува.

„Някои казват, че радиото си отива, защото са се появили нови медии. Нямам намерение да си отивам скоро от този свят, както съм сигурен, че от него скоро няма да си отиде и радиото“, категоричен е Янкулов. За него радиото трябва да е в крак с новите технологии, а последното, с което БНР го доказва, е новата интернет страница на медията.

Сред другите новости е, че от 27 февруари стартира предаването „60 минути на директора. Час за радио в светлината на вашите прожектори“. В него, всеки последен понеделник на месеца, Радослав Янкулов ще отговаря на слушателски въпроси и ще разказва какви са намеренията на радиото за дадено нещо, ще представя и постигнатите резултати. Освен това, Янкулов ще разяснява за какво БНР харчи парите на данъкоплатците.

„Към момента в Националното радио работят около 1400 души. Това са не само хората, работещи в София, но и музикантите от радио оркестрите, както и тези от седемте регионални станции в цяла България“, уточни Янкулов.

За 79-годишната си история БНР е подготвило стотици кадри, които са продължили след това своя радио път, но според директора на БНР, това място си остава инкубатор на хора и така ще продължи да бъде и занапред. Към края на март предстои да бъде открито училище за радио. Главното, което Янкулов си представя да бъде то не са толкова академичните знания, колкото срещите с хора, които са живели, работили, успели да научат какво е това радио, и са в състояние да предадат своите знания.

„Качествата и тънкостите в занаята са много, но задължителното в радиожурналистиката е човекът да я има в сърцето си. Когато това е така, той ще има и качества, за да я упражнява“, сподели Радослав Янкулов. „Много са интересните ми случки в БНР, но всеки път, когато мина покрай вратата на столовата се сещам как преди годни успявахме да получим разрешение и я превръщахме в дискотека, а дори и сега помня всеки един от купоните. Почти всеки един от хората, всяко ъгълче и всяка една пейка на мен ми говорят нещо“, разказа Янкулов, за когото въпреки многото промени, откакто е постъпил в БНР, най-важно си остава, това че Радиото продължава да върви в крак с времето.

„Имах един изпит преди десетина дни. Навършиха се 33 години от първото предаване „Хоризонт за вас“. За мен то означава много, нося го в сърцето ми и никога няма да изчезне от там. Предложиха ми да участвам в предаването и аз събрах смелост, за да кажа, че ще го водя един час. Влязох в този изпит, за да се видя докъде съм стигнал. За мен това беше преживяване, което ме върна 33 години назад, във времето когато бях репортер“, разказа още Янкулов, чиято мечта е в БНР да има предаване за таланти, което да кара улиците да опустяват.

„Трябва да се опитаме да скочим малко по-нагоре. Животът е кратък, не е чак толкова гаден и не чак толкова озъбен. Стига да можеш да гледаш очите, а не зъбите и да си вдигаш погледа и да виждаш малко по-надалеч. Друго не ни остава“, подчерта директорът на БНР, който като дългогодишен спортен журналист изложи и вижданията си за зимната олимпиада в Сочи:

„Не очаквам кой знае какви постижения за Българи, но така или иначе зимните олимпиади не са били първата сила на страната ни. Очаквам впечатляващи игри и състезания. Нещата, които се появяват ме карат да се замислям защо трябва да се говори за бойкот и да се взимат за база решенията на няколко световни фигури да не присъстват на олимпиадата, и то по чисто неспортни причини, дори не и по политически, а по схващания за различията на половете и нормалността на хората в живота. Говори се и за много строгите мерки за сигурност, сякаш се забравя, че по този начин е било винаги през последните 20-30 години на подобни състезания“, каза Янкулов.

„Македонска музика не слушам, въпреки че част от потеклото ми е от Македония“, подчерта директорът на БНР и обясни, че дядо му по бащина линия е роден в македонското село Галичник, където е бил само два пъти, но е научил за повелята, която гласи, че орисията на всеки галичанец е в живота си да бъде директор. „Не съм ходил от дълго време в Македония, но преди ходих всяка година, а на връщане към България си носих дънки, дъвки и джапанки, които за пръв път видях там, защото в България ги нямаше“, спомни си Янкулов. Той разказа как негови братовчеди от Скопие са му дошли на гости по джапанки, а той ги е помолил му ги оставят. След време едната джапанка се е скъсала от носене, но директорът на БНР е зашил едно копче отдолу и така е продължил да ги носи.