Затънал в криза, Ердоган отива в Брюксел, за да защити съдебната си реформа

Бурак Акънджъ от АФП

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, затънал в най-сериозната политическа криза по време на 11-годишното си управление, замина в понеделник вечерта за Брюксел, за да се опита да обезсили критиките, предизвикани от силно оспорваната му съдебна реформа.

Посещението на Ердоган в европейската столица – първото от пет години насам, първоначално бе замислено за честване на подема в отношенията Турция- ЕС. Но корупционният скандал, който заплашва режима в Анкара, преобърна дневния му ред.

Премиерът на ислямо-консервативното правителство ще се озове пред европейските ръководители в позицията на обвиняем, в момент, когато валят критики срещу волята му да подчини турското правосъдие и да заглуши разследванията, които го заплашват.

В тази атмосфера турският министър за ЕС Мевлют Чавушоглу повтори в понеделник желанието на своята страна да избегне с ЕС всякаква криза, която би могла отново да извади от релси кандидатурата на Турция за евроинтеграция.

„Ние се надяваме, ние желаем проектът /за реформа/, засягащ Висшия съвет на съдиите и прокурорите, да не предизвика сериозна криза с ЕС“, заяви той в интервю за либералния в.“Миллиет“.

„Разбираме, че инициативата е предизвикала известни дискусии, но ние ще им обясним /на ЕС – бел.АФП/ нейната основателност“, добави Чавушоглу, като повтори, че спорният проектозакон, според него, „отговаря на политическите норми на ЕС“.

Комисия на турския парламент обсъжда от около десет дни този текст, който цели да промени функционирането на Висшия съвет на съдиите и прокурорите, като предостави по-специално на министъра на правосъдието последната дума в процеса на назначаване на магистрати.

Турция в крайна сметка изпрати този проектозакон в петък. Европейската комисия бе поискала да бъде потърсено предварително мнението й за неговото съдържание, посочи европейски източник.

„Това е много положителна стъпка“, коментира този източник, като все пак остави място за европейска преценка за същността на проекта. Но времето притиска, тъй като турският парламент трябва по принцип още от вторник да се заеме с обсъждане на проекта в пленарана зала.

„Ние сме готови да обсъждаме всички теми, ние сме готови да изслушаме всякаква критика или всяка гледна точка, при положение, че тези критики и мнения се основават на стандартите и нормите, действащи в ЕС“, увери в неделя турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу.

Ердоган предприе през последните седмици безпрецедентна чистка в средите на полицията и на правосъдието в своята страна, обвинени, че крият сърцевината на „заговор“, организиран от движението на мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен срещу неговото правителство и цялата държава.

От 17 декември насам десетки предприемачи, бизнесмени и лица на изборни длъжности, близки до властта, бяха обвинени или поставени под арест за корупция, измама, пране на пари в рамките на серия разследвания, които предизвикаха вече оставката на трима министри.

Проектозаконът за съдебна реформа породи възмущение от страна на опозицията, която преценява, че той противоречи на конституцията, и множество критики от страна на ЕС, както и на САЩ.

В тази обстановка много турски анализатори прогнозираха трудно посещение в Брюксел за турския премиер.

„По-добре Ердоган да беше отменил визитата си в Брюксел“, писа анализаторът Семих Идиз във в.“Тараф“. „Много вероятно е, че той ще се стреми да даде урок по демокрация, дори да наставлява европейските си събеседници, които ще му отправят упреци“, отбеляза той и предвиди, че „щети са неизбежни“.

Рейтингът на Ердоган в Европа вече отбеляза спад след грубото потушаване на вълната от антиправителствени протести, разтърсила страната през юни.

Давайки си сметка за рисковете от посещението, Давутоглу призова в неделя Брюксел да не възприема „дискриминационен подход“ към Турция.

„Да преговаряме колкото се може по-бързо“, каза той по адрес на ЕС, като обеща да „не се отстъпва никога от демократичните норми“.

Усилията на Турция за присъединяване към ЕС, стартирали официално през 2005 г., дълго време останаха в мъртва точка по-специално заради териториалния спор с Кипър, член на ЕС, и резервите на Франция и Германия спрямо нейната кандидатура.