Когато животът зависи от познанията по немски

Понеже не знаел немски, Хасан Хюсеин не бил вписан в листата на чакащите за ново сърце. Германската клиника, отказала да помогне на 62-годишния кюрдски бежанец, настоява, че е в правото си. Така ли е наистина? Материал по темата на Дойче веле.

Хасан Рашоу-Хюсеин е тежко болен – 62-годишният кюрд се нуждае спешно от ново сърце. Но Центърът за сърдечни заболявания в Бад Ойнхаузен отказва да го включи в списъка на чакащите. Аргументът: пациентът не знаел достатъчно добре немски, поради което щял да има сериозни затруднения да разбере сложните указания на лекарите.

Кахит Толан, адвокатът на Хасан Рашоу-Хюсеин, внася случая в Конституционния съд и оттогава насам е постоянен обект на журналистически интерес. „Всеки човек има правото на трансплантация, ако тя е наложителна. При това социалният произход, езикът или някакво увреждане не би трябвало да играят роля“, подчертава Толан.

Клиниката твърди, че е права

В клиниката в Бад Ойенхаузен не разбират цялата суматоха около кюрдския пациент. Отказът се основава на директивите на Федералната лекарска камара, обяснява шефът на клиниката проф. Ян Гумерт. Тези директиви определят кой може да бъде включен в списъка на чакащите. И пак в тях е записано, че езиковите затруднения могат да повлияят на комуникацията с пациента, който след трансплатацията трябва да съблюдава много точно указанията на лекаря. Иначе го застрашават сериозни странични явления и дори смърт. „Искаме да защитим пациентите си от всичко това“, казва Гумерт.

Само че въпросните директиви са очевидно въпрос на тълкуване. След като клиниката в Бад Ойенхаузен отказва да го впише в листата на чакащите, Рашоу-Хюсеин се обръща към друга болница – университетската клиника в Мюнстер. Фактът, че пациентът не знае добре немски, не смутил тамошните лекари и те го включили в списъка на чакащите. От клиниката обясняват, че при необходимост предоставят на пациентите си преводач, а при редовните прегледи болните обикновено са придружавани от някой роднина или приятел, който владее немски.

Дали в такъв случай става дума за дискриминация? Да, убеден е адвокатът Кахит Толан. И затова внася иск за обезщетение в размер на 10 000 евро. Още на първия ден от процеса пред Федералния конституционен съд двете страни постигат споразумение: клиниката в Бад Ойенхаузен се задължава да изплати на Хасан Рашоу-Хюсеин сумата от 5 000 евро.

Ще променят ли директивите?

Ако не се беше стигнало до това споразумение, съдът щеше да има възможността да изясни въпроса дали директивите на Федералната лекарска камара уреждат подобаващо предоставянето на органи. Ойген Бриш, председател на германската Фондация за защита на правата на пациентите, е един от основните критици на тези директиви. Той настоява за въвеждането на ясни правила за включването в списъците на чакащите. Само така може да бъде сложен край на произвола в това отношение, убеден е Бриш: „Дали на определен пациент да бъде даден шанс да получи животоспасяващ орган е въпрос, който не би трябвало да подлежи на тълкуване“.

Федералната лекарска камара е наясно с проблема, поради което планира да конкретизира директивите. Хасан Рашоу-Хюсеин може да се надява, че ще доживее този момент. Той още не е получил ново сърце, но благодарение на клиниката в Мюнстер поне има същите шансове като хората, които знаят немски.