Лара Саба за най-провокативния филм в програмата на Sofia MENAR
Sofia MENAR Film Festival се организира от „Позор” със съдействието на Посолството на ИР Иран, Посолството на Държавата Палестина, Посолството на Република Ливан, Посолството на Кралство Мароко, Френския център – София, Чешкия център – София, Гьоте инстутит – София, Институт Сервантес – София.
Една от новите звезди на ливанското кино – Лара Саба, прие да представи филма си „Обрат за секунди” в рамките на шестото издание на Sofia MENAR. След като получи наградата за „най-добър филм” на най-големия фестивал за арабско кино в Европа – този в Малмьо, Лара Саба отговори на няколко въпроса специално за българските зрители. Едно интервю за „Позор“.
Каква е пресечната точка между главните персонажи във филма ви „Обрат за секунди?
Филмът разказва историята на трима души от един град… Те идват от различни места, минават един покрай друг, но никога не се срещат, докато ефектът от един инцидент рязко не повлиява върху живота и на тримата! Нур губи своите родители в автомобилна катастрофа и целият й живот се срива… Индия има всичко, за което една жена може да мечтае, освен дете… Маруан е на 12 години и живее с агресивната си майка-алкохоличка, за да сложи край на нейното физическо и емоционално насилие, той решава да напусне дома си. В сценария един инцидент може да доведе до друг и след това до следващ в нечий друг живот. Трима души, уловени в момент, когато животът им се променя драстично под влиянието на сложната взаимосвързаност на чуждите реакции.
Филмът дава светлина на подземния свят в Бейрут, как реагира публиката след премиерата в Ливан. А как стана така, че филмът беше избран за ливанското предложение за чуждоезичен „Оскар?
Хората обикновено казват, че са разтърсени след филма. 80 до 90% от хората са харесали филма и ни благодарят за вълнуващия, макар и много мрачен филм. Много от тях споделят, че той ги е провокирал да мислят за проблеми, които обикновено не представляват повод за притеснение за тях. Колкото до ливанското представяне за наградите „Оскар”, критиците и членовете на филмовата академия сметнаха, че има два ливански филма, които са подходящи да представят страната, но екипът на другата продукция не успя да завърши филма си навреме и така с късмет „Обрат за секунди” попадна в списъка с предложенията.
Откъде ви дойде идеята за „Обрат за секунди”? Как се срещнахте със сценаристката Нибал Аракджи?
Започнах да работя по филма през октомври 2010 г., когато Нибал дойде при мен с един сценарий. Нелинейният ход на сюжета се разкрива докато гледаме филма, искам пълното внимание и участие на публиката, която да разбере и моя принос към него. Това е сценарият на Нибал, но моята гледна точка. Структурата на филма не е нова за киното като цяло, но е може би нова за регионалното кино, според мен във филмите ние имаме тази прекрасна свобода да ходим назад и напред, време/пространство не са твърда концепция. Това, което е важно, не е само историята, която ние разказваме, но и емоциите, които искаме да пресъздадем, взаимодействието с публиката, посланието, което предаваме…
Имате сериозен опит в документалното кино, но това е пълнометражният ви дебют в игралното кино. Къде се чувствате по-комфортно?
Игралното кино е първата ми любов, за която копнеех след дипломирането. Филмите, по които работех, докато бях още студентка, декорите, магическите трансформации на актьорите, светлините, филмовите ролки… Открих документалното кино по-късно и се влюбих в силните характери, с които се сблъсквах. Магията е навсякъде когато се опиташ са разбереш света, хората, тяхната мотивация. Предполагам, никога няма да избера и по някакъв начин да смеся жанровете.
У нас ливански филми се прожектират само в програмата на Sofia MENAR и публиката не е запозната с киното от вашата страна. Разкажете ни каква е ситуацията с киното в Ливан. В България хората гледат предимно чужди продукции, а българските филми са доста слабо посетени. Ходят ли ливанците на кино, за да гледат ливански филми?
Няма ливански обществен фонд, който да поддържа ливанското кино, няма ливанска филмова индустрия, нито сериозни разпределения. Голяма част от ливанските кино комплекси работят на пълен капацитет с американски блокбастъри.
Единственият начин да се финансира филм е той да бъде избран от Международната комисия по фондовете, предимно френски, и това повдига въпроса за кого ние правим филмите. За да бъдеш избран, трябва да съответстваш на образа, който те имат за съответната страна. За щастие, частното финансиране, киното като сериозна бизнес инвестиция всъщност набира голяма скорост. Ние всички правим каквото е по силите ни и е чудесно да виждаш как все повече и повече филми се продуцират. При все това ливанските филми са резултат от лични битки през всички етапи на създаването им… Ливанските режисьори се борят да правят филми и техните филми да бъдат излъчвани. В Ливан, киното все още не е индустрия. Надявам се това да се случи в най-скоро време.
Кажете ни 5–те филма, които ви направиха най-голямо впечатление през 2013.
Бих искала да цитирам само някои от филмите, които много харесах, но не бих ги нарекла „най-добрите 5” – “Зверовете на Дивия Юг”, “Artificial Paradise”, “ The Place Behind the Pines”, “Гравитация”, “Рубинената нощ”…
Може да гледате „Обрат за секунди” на 22-ри януари от 18.30ч. в Евро Синема.
