Радиото във войната с музикалните стрийминг платформи

Автор: Hannah Karp, The Wall Street Journal

Изправени пред нарастващата конкуренция на дигиталните музикални услуги, традиционните радиа успяват да увеличават слушаемостта си с необичайна тактика – те предлагат по-малко разнообразно музикално съдържание от всякога. Стратегията се основава на множество проучвания, които показват, че слушателите са склонни да останат на дадена радиостанция, ако чуват познати песни, а непознатите мелодии ги карат да променят честотата.

Тази информация, както и растящия брой музикални източници, състезаващи се за вниманието на слушателите, правят радиостанциите по-склонни да се вкопчат в добре познатите хитове, отколкото да заложат на нови песни. По този начин те удължават периода, в който един сингъл трябва да изчака, за да дебютира в радиоефира.

Десетте топ песни през 2013 г. са пускани два пъти повече по радиото, отколкото хит синглите преди 10 години, твърдят от Mediabase, дивизя на Clear Channel Communications, собственик на най-голямата радио-компания в САЩ. Най-въртяната песен за миналата година е „Blurred Lines” на Робин Тик, която е пускана 749 633 по 180 радиа.

За сравнение хитът на 2003 г. „When I´m Gone” на 3 Doors Down е пускана 442 160 пъти през съответната година.

Причината за необичайния скок в броя ротации се дължи и на факта, че през последните десет години са се появили 70 нови радиостанции, които въртят хитовете от топ 40. Радиата, специализирани в рок и смуут джаз, са намалели като брой.

Задълбочаването на проблема с повторенията до голяма степен е отговор на начина, по който радиостанциите измерват слушаемостта в момента. Преди шест години индустрията започна да следи броя на слушателите, използвайки PPM устройства, подобни на пейджъри (с подобни устройства се измерва слушаемостта и в България, бел. на ред.).

Те засичат всички честоти, които слушателите в цял свят избират в домовете си, в автомобилите или която звучи на обществени места. В миналото слушателите споделяха сами за навиците си, но този вид измервания бяха далеч по-малко подробни и значително по-неточни от днешните.

Програматорите в радиата се съобразяват и с други изследвания, когато създават плейлистите за най-слушаното време. Статистиките обаче не могат да бъдат игнорирани от рекламодателите, защото все повече слушатели спират радиото, когато чуят непозната песен.

Преди години Clear Channel стартира програма, наречена „Artist Integration“, която пуска откъси от нови песни в рамките на рекламното време. Clear Channel реши да купува минутите за реклама, за да промотира нови сингли, с цел насърчаването на нови записи.

В допълнение към ограничените плейлисти, радиоиндустрията е предприела редица други мерки, за да задържи аудиторията си в дигиталната епоха. През август миналата година, под егидата на Emmis Communications Corporations (десетата по големина радио-компания в САЩ, до януари 2013г. собсвеник и на три български радиовериги, бел. на ред.), стартира апликейшън, наречен NextRadio

Приложението дава възможност на потребителите на смартфони да слушат радиото от мобилните си устройства, без това да изтощава бързо батериите на машините.

Композиторите, авторите на текстове и издателите на най-големите хитове се възползват от сегашната ситуация, тъй като получават отчисления от всяко пускане на песните им в радиоефира. На фона на това останалите автори не печелят, тъй като времето, в което новите сингли стигат до радиоефира се удължава значително.

От своя страна тези детайли са доста неприятни за самите звукозаписни компании, тъй като затрудняват продажбите на албуми. През 2013 г. продажбите са намалели с 8% до 289,4 млн., сочат данни на Nielsen SoundScan. Причината е, че дискове се продават много по-лесно, когато изпълнителят вече има няколко издадени сингъла.

Понякога обаче в програмата няма място за нови песни, въпреки желанието на програматорите да разнообразят музикалното съдържание. Поемането на рискове не се възнаграждава, така че радиата трябва да са по-внимателни от всякога в избора си.