Погледнете най-сетне към Тайланд!

Кризата в Тайланд е на път да ликвидира демокрацията. Опозицията там има странни възгледи за реформата на политическата система, а международната общност мълчи, което е недопустимо, коментира Михаел Ебигхаузен за Дойче веле.

Пред очите на световната общественост в Тайланд се извършва преврат. Уличните протести и все по-гръмкият тон на опозиционния лидер Сутеп Таугсубан са само видимата повърхност на нещата. Под тази повърхност тече борба за надмощие. Контролираните от опозицията институции като Конституционния съд, антикорупционната служба и Сметната палата работят за свалянето на избраното правителство. Те блокират всяко предложение за решение на кризата, тъй като времето работи за опозицията. Антикорупционната служба, например, е започнала разследвания срещу 300 депутати и сенатори от междувременно разпуснатия парламент, за да криминализира поддръжниците на правителството.

Сутеп и неговите съмишленици критикуват ширещата се из цялата страна корупция, но те самите на свой ред са забъркани в поредица корупционни афери. А настояването на Сутеп за поемането на властта от Народен съвет, който не е избран от народа, показва само едно – че опозицията няма собствена политическа концепция, ако се изключи апетита ѝ за власт.

Диалог не съществува

Народният съвет няма да бъде легитимиран чрез избори, а ще бъде сформиран с благословията на Сутеп. Негова основна цел може да е само отмяната на принципа „един човек – един глас“, тъй като опозицията знае, че не би могла да спечели евентуални честни избори. Просто привържениците на правителството са достатъчно многобройни.

Въпреки това опозицията отбелязва успехи със своята стратегия – затова отхвърля и до днес всяко предложение за диалог с правителството, като така го осуетява като цяло. В сряда министър-председателката Инглук Шинаватра излезе с поредното предложение – за отлагане на изборите, планирани за втори февруари. Но никой не откликна – нито собствените ѝ поддръжници, които не желаят отсрочка на изборите, нито опозицията, която последователно отхвърля всяка покана за разговори.

Без диалог обаче не може да се развие нито един демократичен процес. Правителството и опозицията са вкарали страната в опасна задънена улица, в чиито край стои и краят на младата тайландска демокрация. Някои наблюдатели дори вече предричат и гражданска война.

Опасното външно мълчание

Международната общественост трябва най-сетне да реагира и да разкритикува пуча, извършен от институциите. Не става дума за даване на указания на тайландците как да управляват страната си, а за това да се покаже, че маскарадът е прозрачен. Опозицията иска реформи, а и тайландската демокрация без съмнение има нужда от тях. Само че е абсурдно да се иска реформиране на демокрацията чрез отменянето й.

Международните медии, но най-вече международната общност би трябвало да покаже ясно, че не изпитва безразличие към това, което се случва в Тайланд. Политиците трябва да направят изявления и да дадат израз на опасенията си. Това не би било малко, особено за страна, в която туризмът, респективно имдижът пред света играят важна роля. Ако обаче международното мълчание продължи, тайландската опозиция надали ще срещне трудности в опитите си да отмени демокрацията.