Как Понта стана нежелан за Съединените щати
Сабина Фати, в. „Ромъния либера“
Западните канцеларии досега си затваряха очите за първоначалните подхлъзвания на румънския премиер с мисълта, че е твърде млад, че има време да поправи грешките си и че все пак има по-демократични възгледи от Крин Антонеску, лидера на либералите – другата опция за ръководството на Румъния.
Чашата обаче преля, след като управляващият Социал-либерален съюз (СЛС) гласува измененията, внесени в Наказателния кодекс, за узаконяване на конфликта на интереси и предпазване на парламентаристите в случаите на корупция, но най-вече след идеята на Социалдемократическата партия (СДП) да предложи закон за амнистията и помилването, който да спаси от затвора на първо място всички политически приятели на премиера, закон, който също така би освободил не само всички крадци, но и професионалните хакери, някои от които попаднаха във вниманието на американските служби, след като разбиха сървъри на някои важни институции в САЩ.
За Съединените щати е важно Румъния – страна, в която ще функционира финансираният от американците щит срещу балистични ракети – да бъде стабилна от политическа гледна точка и да спазва нормите на правовата държава. Не можеш да оставиш подобно оръжие в ръцете на хора, които искат да раздават собствено правосъдие, да променят законите в зависимост от груповите интереси или които искат да има паралелно стратегически партньорства и със САЩ, и с Китай.
Иначе Виктор Понта се опитва да се измъкне тихомълком от срещата с делегацията на американската дипломация, ръководена от един от най-влиятелните хора в Държавния департамент – (помощник-държавният секретар по европейските и азиатските въпроси – бел.ред.) Виктория Нюланд, която ще пристигне в Букурещ в края на тази седмица, за да обсъди освен всичко друго и „усилията за укрепване на правовата държава“. Вероятно на румънския премиер ще му бъде трудно да обясни на основния съюзник на Румъния много от действията или позициите си, включително изявлението, в което твърди, че „от политическа гледна точка случаят Адриан Нъстасе е напълно съпоставим със случая Юлия Тимошенко“.
Тогава, когато сравни Нъстасе с Тимошенко, румънският премиер не смяташе, че превръща своя учител в мит или в международна жертва, но се надяваше, че по този начин ще сплаши съдиите, които се произнасят по големите корупционни дела, за да ги обезкуражи, за да ги накара да разберат, че епохата на корумпираните политици, които влизат в затвора, е свършила с второто осъждане на неговия духовен баща. Не за първи път Виктор Понта изпраща това послание за „спиране на играта“ на антикорупционната борба сега, когато делата на „важните клечки“ се доближават към своя край.
Премиерът знае, че понататъшната му подкрепа от „народа на СДП“ и от телевизиите на приближените му медийни магнати зависи от способността му да спре делата на антикорупционните прокурори, да остави Националната агенция по прозрачността без предмет на дейност и да накара съдиите от Върховния съд да дадат заден ход. Виктор Понта не разбира обаче, че политиката му на разрушаване на правосъдието ще го изолира от цивилизования свят, че нито Брюксел, нито Вашингтон ще приеме като партньор един политически лидер, който, за да запази поста си, се превръща в адвокат на корумпираните.
Залозите на премиера са твърде малки, за да се превърне в държавник, а доверието в него е изразходено от твърде многото обещания, дадени в западните столици, но останали неспазени. Затова е трудно да се повярва, че Виктор Понта ще има някога подкрепата на САЩ и на Европейския съюз, които очакват появата на нов кандидат на президентските избори през 2014 г., на когото наистина да могат да разчитат.
