Ариел Шарон – генералът политик

Като генерал и по-късно като политик той десетилетия наред определя историята на държавата Израел. След осем години в кома, на 85-годишна възраст почина Ариел Шарон – един обзор на Дойче веле.

Често Ариел Шарон, с псевдоним Арик, биваше наричан ястреб или хардлайнер. Според заглавието на неговата английска биография, той е „воин“. В зависимост от гледната точка Шарон биваше признаван и възхваляван или отричан и мразен. За много израелци той беше „героят от войната Йом Кипур“ през 1973, а за много палестинци бе „касапинът от Сабра и Шатила“.

Ариел Шарон е роден през 1928 година като Ариел Шайнерман в семейство на източноевропейски евреи. Семейството променя фамилното си име по името на долината Шарон. Животът на Ариел Шарон е тясно свързан с историята на държавата Израел. Той е взводен командир в пехотна бригада по време на войната за независимост през 1948 година. През 1953 година създава специална бойна част за ответни удари срещу нападенията на палестинските бойци. През 1973 година той преминава на своя глава Суецкия канал с танкова бригада и извоюва победата над Египет.

От офицер до политик

Както много други израелски политици, Ариел Шарон използва военната си кариера като трамплин за голямата политика.Той става депутат в Кнесета от партията Ликуд и първоначелно е назначен за министър на селското стопанство. По-късно става министър на отбраната. По това време Израел предприема инвазия в Ливан. Целта на операцията е прогонването на бойците от Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от северните части на съседен Ливан. След изтеглянето на израелските военни части, съюзена с Израел християнска милиция напада бежанския лагер Сарба и Шатила и избива стотици палестинци. Клането от Сабра и Шатила предизвиква масови международни протести. Израелска разследваща комисия посочва Шарон като виновник за кървавата баня в Сабра и Шатила. Той подава оставка от поста министър на отбраната, но остава в кабинета като министър без портфейл.

В Белгия започва разследване на насилието в Сабра и Шатила, което разследване по-късно е прекратено. Това не вреди в дългосрочна преспектива на политическата кариера на Шарон. През следващите години той последователно е министър на външните работи, на търговията и на строителството. През 2001 година е избран за министър-председател. В края на 2005 година Ариел Шарон подава оставка поради вътрешнопартийни борби за власт, напуска блока Ликуд и основава партията Кадима.

Палестинска държава?

Дълго време Ариел Шарон се държи като безкомпромисен хардлайнер спрямо палестинците. Той постоянно подчертава, че негов приоритет е сигурността на Израел, и гледа критично на създаването на самостоятелна палестинска държава. Затова се държи дистанцирано от преговорите за автономия на палестинците. След серия от самоубийствени атентати Шарон обвинява Ясер Арафат за насилието и въпреки международните протести го поставя под домашен арест в Рамала.

Шарон не се спира и пред провокации. Така например се нанася в жилище в центъра на арабската част на Ерусалим. През 2001 година предизвиква нови безредици след демонстративно посещение на Храмовия хълм, където се намира една от ислямските светини. Уличните боеве прерастват във Втората интифада, която трае четири години и половина. По-късно Ариел Шарон променя неотстъпчивото си поведение. Именно дългогодишният „ястреб“ изтегля израелските войски от ивицата Газа и опразва израелските поселища.

В автобиографията си Шарон подчертава, че израелци и араби биха могли да живеят заедно. Бившият посланик на Израел в Германия Ави Примор обаче смята, че Ариел Шарон е останал верен на своите убеждения. „Той не е променил нито своята идеология, нито политиката си, камо ли пък инстинктите си“, пише Ави Примор в списание „Цицеро“.

На 4 януари 2006 година Ариел Шарон получи мозъчен кръвоизлив. Оттогава насам бившият израелски премиер бе в кома. В неделя (11. 01. 2014) той почина на 85 годишна възраст.