Зачестяват прогнозите, че Никола Саркози ще се върне на политическата сцена

Хю Карнеги, в. „Файненшъл таймс“

Дали през 2014 г. ще станем свидетели на връщане в челните редици на политиката на Никола Саркози – бившия десноцентристки „вездесъщ“ президент на Франция, който беше изместен преди две години от своя социалистически съперник Франсоа Оланд?

След година на растяща безработица и назряващ бунт заради данъците, в резултат на която популярността на Оланд се сгромоляса до рекордно ниски нива, френските медии започнаха по подразбиране да допускат евентуално завръщане на Саркози.

„Не може да не се върна. Нямам избор. Това е неизбежно“, цитира миналия месец списание „Поан“ думи на бившия президент към посетители.

Говорителката на Саркози опроверга цитата. Официалната линия е, че той не е прави нищо с оглед да се върне в активната политика.

„Той е много щастлив от живота, който води сега“, казва член на неговото обкръжение. Едни от последните публични изяви на Саркози, който често се явява с модна набола брада, бяха на концертите на Карла Бруни – неговата съпруга и поп певица. Той присъства и в международната мрежа на престижните лектори, макар че обикновено се изявява на частни събития.

Но Саркози внимателно отбягва проекти с потенциал за печелене на пари – включително плановете да основе частен инвестиционен фонд, подкрепен от Катар – които биха застрашили връщането му в политиката.

Редките публични появи и честите коментари на политици, с които той поддържа връзка, както и публикации като тази в „Поан“ подхранват очакването, че политикът, известен с неизтощимата си амбиция, се готви да изстреля куршума на отмъщението срещу Оланд.

Макар че изборите са чак след три години – през май 2017 г. – проблемите на Оланд и лидерският вакуум в собствената партия на Саркози Съюз за народно движение (СНД) подхранват спекулациите, че завръщането му може да се случи още тази година.

Според Жером Фурке от социологическата компания „Ифоп“ проучванията на общественото мнение показват, че 70 процента от гласоподавателите отдясно искат Саркози да се върне: най-близкият му съперник в СНД е Ален Жюпе, бившият му външен министър, с 15 процента подкрепа.

„Разликата е колосална“, казва Фурке. „Колкото повече време минава, толкова повече се увеличават гласовете в полза на Саркози. Според мен натискът е прекалено силен. Той ще трябва да се върне през 2014 г.“

Саркози вероятно ще заложи на своя опит като бивш президент в ролята на национален „спасител“, който знае как да извърши структурните реформи, нужни за съживяване на икономиката, смята Жофроа Дидие, водещ активист от дясното крило в СНД и член на групата „Приятели на Никола Саркози“. „През 2017 г. той ще бъде единствената личност, способна да съчетае тези три качества“, допълва Дидие.

Саркози ще трябва да преодолее собствената си история на непопулярност. Макар и примесено с неприязън, уважението към непреклонността, с която заедно с германския канцлер Ангела Меркел той преведе еврозоната през най-тежкия период на финансовата криза, не беше достатъчно да компенсира недоволството на гласоподавателите от склонността му към блясък и лукс на изборите през 2012 г.

Саркози продължава да бъде обвиняван, че е получавал незаконни дарения за кампаниите си от бившия либийски лидер Муамар Кадафи – нещо, което той категорично отрича. Един от най-близките му помощници, Клод Геан е съдебно разследван за предпологаема злоупотреба с хиляди евро от държавния бюджет по време на работата си в правителството заедно със Саркози – тези обвинения също се отхвърлят.

Но „възраждането“ на Саркози е предначертано, твърди Жак Сегела, вицепрезидент на рекламната група „Авас“ и човекът, който запозна Саркози с Карла Бруни.

„Това е напълно възможно, защото друг няма. Франсоа Оланд успя да направи всички френски гласоподаватели нещастни“, казва Сегела.

Анкета на „Ифоп“ в края на декември показа, че Саркози се е изкачил на 15-то място в списъка на най-популярните личности във Франция и е водещата политическа фигура много преди Оланд, който е на 49-то място.

Един от най-обсъжданите сценарии гласи, че Саркози ще стъпи отново на сцената след европейските избори в края на май, ако – според широкоразпространените опасения – крайнодясната партия Национален фронт изпревари СНД и социалистическата партия. „Ако Националният фронт спечели, Саркози трудно ще запази мълчание“, казва Дидие. Същото може да се случи и ако СНД не успее да получи значителна подкрепа на местните избори през март.

Но поддръжниците на „Сарко“ предупреждават той да не се поддава на характерната си нетърпеливост и да се върне прекалено рано във всекидневните политически боричкания, тъй като това може да навреди на новия му имидж на държавник с опит и да бъде използвано от опонентите му, включително в СНД.

Лоялните на Сарко кръгове твърдят, че той ще обяви кандидатурата си чак през 2017 г., ако е сигурен в безпрепятственото си одобрение като кандидат на СНД (нещо, на което Жюпе и други потенциални кандидати категорично се противопоставят) и при условие, че е сигурно, че ще победи Оланд.

Брис Ортфьо, лидер на групата „Приятели на Никола Саркози“ и възприеман като основен говорител на бившия президент, отбеляза миналия месец, че следващите избори остават „далеч напред“. Ако и когато Саркози реши да се кандидатира, той ще го обяви на френския народ „очи в очи“, казва Ортфьо. /БТА/