„Армията на Европа” – мечти и реалност

| от |

Встреча участников саммита G20 с представителями Business 20 и Labour 20

На миналата среща на високо равнище на Европейския съюз Дейвид Камерън блокира плановете за създаване на обединена армия на Европа. Редица медии цитираха тогава думите на британския премиер, че Европейският съюз не се нуждае от свои сухопътни войски и Военновъздушните сили, както и от останалите компоненти на едни пълноценни Въоръжени сили.

Защо ли Франция, Испания, Италия, Полша и Германия отново правят същата инициатива, която Великобритания блокира миналата година? Вестник „Telegraph” обнародва британското становище по това предложение: „това е поредната безсмислена главоблъсканица в славолюбивия европейски проект, отличителни черти на който станаха икономическата криза и постоянно засилващата се практика на потискане на националния суверенитет”.

Всъщност Великобритания е против по-нататъшното развитие на един къде по-дълбок процес, за който още през 1952 година писа един от основателите на Европейския съюз Жан Моне:

„Народите на Европа следва да бъдат водени към създаване на „супердържава”, но така, че те да не разбират същността на ставащото. Това може да бъде постигнато чрез последователни стъпки, всяка от които да се маскира с постигане на някаква икономическа цел, но в крайна сметка да доведе до федерация”.

А главен признак на федерацията е общата система за отбрана и Въоръжените сили. Федералистите начело с Франция са за наднационална обща европейска политика в сферата на сигурността и отбраната, която изключва САЩ от европейската система за безопасност. „Европеизмът” на Франция, в края на краищата, бе подкрепен от Германия, но „атлантизмът” на Великобритания не дава, съгласно европейските закони, да се направи единодушната важна стъпка към „супердържавата” в Европа.

Тази стъпка е тежка и по една друга причина. Предишният вариант на общоевропейските сили – „Западноевропейският съюз” винаги бе смятан за спомагателна структура на НАТО. По време на югославския конфликт европейските сили за бързо реагиране показаха своята мудност и неефикасност. А по време на операцията в Афганистан стана ясно, че на Европа не й стигат средства за разузнаване, материално-техническо осигуряване, свръзка и тежка военнотранспортна авиация.

Сега в Африка се води въоръжена борба за сфери на влияние. И тази година предложенията на федералистите относно общите Военновъздушни сили засягаха създаването на общоевропейска групировка транспортни самолети, самолети за дозареждане във въздуха и безпилотни летателни апарати, нуждата от които има Франция в операциите си в Мали и Централноафриканската република. Разбира се, Лондон не иска да дава на „федералното равнище” този очевидно дългосрочен „бизнес”, както и да помага на партньорите си в постигането на собствените им цели.

Параграф 42 на „Конституцията на Европейския съюз” – Лисабонския договор гласи: „Общата политика за сигурност и отбрана трябва да включва прогресивно формиране на обща отбранителна политика. Това ще доведе до обща отбрана, когато Европейският съюз, действайки единодушно, вземе такова решение”. Докато различните страни на Европа имат различни политически цели, както в сферата на отбраната, така и в експанзията, до единодушно мнение е доста далеч. Както и до „армията на Европа”, пише Гласът на Русия.

 
 
Коментарите са изключени за „Армията на Европа” – мечти и реалност