Кой клати властта на Ердоган?
Турция се тресе от корупционни скандали, в които са замесени и министерски синове. Премиерът Ердоган вижда навсякъде провокации и е убеден, че зад тях стои не друг, а движението „Гюлен“ – неговият доскорошен съюзник, пише Дойче веле.
Движението „Гюлен“ бива определяно като неправителствена организация, като политическо обединение или дори като ислямистка секта. Гюнтер Зайферт от фондацията „Наука и политика“ в Берлин го характеризира като религиозна общност, концентрирана около своя лидер Фетхуллах Гюлен. Същевременно движението е убедено в своята гражданска мисия и демонстрира силна воля за участие в политическия живот.
„Гюлен“ възниква на базата на проповедите на Фетхуллах Гюлен, който интерпретира по новому моралните и нравствените изисквания на исляма към вярващите. Според Гюнтер Зайферт основна цел на движението е просвещението и именно това е довело дотам, че даже и най-консервативните слоеве са започнали да пращат децата си в светски училища след отпадането на опасенията, че те могат да „увредят“ религиозната представа за света.
Днес определени крила от движението „Гюлен“ провеждат собствена политика – в администрацията, в полицията, правосъдието, отбраната, вътрешните работи. „Тази политика е насочена най-вече към отслабването на правителството, тъй като членовете на движението се чувстват застрашени от премиера Ердоган“, посочва Гюнтер Зайферт. Той обяснява, че „Гюлен“ и правителството са сътрудничили тясно в продължение на години – най-вече за да намалят влиянието на светските елити и на военните. Но днес между движението и управляващата Партия на справедливостта и развитието има все повече различия, за които има множество причини.
Откъде тръгва борбата за власт?
Гюнтер Зайфер казва, че движението „Гюлен“ има силно влияние в държавния апарат. Междувременно в него членуват и едри предприемачи, които искат да печелят повече от държавата – чрез обществени поръчки, строителни разрешения или стимули за външната търговия. „Членовете на движението „Гюлен“ искат да участват активно в разпределението на турските богатства и поради това влизат в конфликт с управляващата партия“, убеден е Зайферт.
И двете сили в настоящия конфликт са ислямско-консервативни и почти не се различават в идеологическо отношение – поддържат стриктно традиционното разделние между половете и националната турска идентичност. Освен това прославят османското минало на Турция. В политическо отношение обаче има съществени разлики.“Те са най-вече по отношение на връзките с Израел и САЩ“, казва Зайферт. Движението „Гюлен“ не споделя критичната позиция на турското правителство спрямо САЩ и Израел и това пролича особено ясно през 2010 година в аферата с израелската блокада на ивицата Газа. Хуманитарната организация, която проведе акцията срещу блокадата, и корабът с помощите за палестинците бяха близки до правителствените кръгове в Анкара. А Фетхуллах Гюлен остро осъди акцията и заяви, че правителството е трябвало да поиска разрешението на Израел за извършването на хуманитарните доставки.
„Гюлен“ отслабва властта на Ердоган
В международен план „Гюлен“ минава за гражданско движение, което поражда дискусии и заема определени позиции. Движението има много добър имидж в САЩ, тъй като е смятано за реформаторско течение в исляма, което се застъпва за светско образование, за сътрудничество между църквите и диалог. „В чужбина „Гюлен“ обаче няма политическа власт“, посочва експертът от фондация „Наука и политика“ Гюнтер Зайферт. В самата Турция ситуацията е по-различна – чрез мрежата от училища, отворени по инициатива на Фетулах Гюлен, движението успя да създаде нов консервативен образован елит.
В момента турската поркуратура води разследване за корупция срещу синовете на двама министри от кабинета на Ердоган. Много турци смятат, че движението „Гюлен“ е в дъното на тези разкрития и те са част от борбата за власт преди предстоящите през 2014 година президентски и местни избори. Премиерът подозира и намесата на САЩ, във връзка с което отправи заплахата за експулсиране на някои посланици, която според наблюдателите е адресирана най-вече към американския посланик Франсис Ричардоне.
В контекста на това, че Ердоган винаги е представял партията си за некорумпирана, разкриването на съществуващите порочни практики в най-близкото обкръжение на премиера силно засяга имиджа на управляващите. Това е сериозен удар и срещу Ердоган, който може да доведе до загуба на гласове на предстоящите избири. С бруталното потъпкване на демонстрациите през лятото, премиерът вече настрои срещу себе си либерално настроените турци. А сегашният корупционен скандал допълнително обременява и отношението на консервативното мюсюлманско население към правителството.
